Миропомазване. Светият Дух ни води към святост
За челото, осветено с миро, казваме: „Да, чело“; за помазано с миро дете казваме: „Да, син“; когато детето веднага след кръщението получи помазването на челото си, казваме: „Ето, сега стана арменец“ (Карекин I).
Получаваме даровете на Светия Дух
„Погледни слънчевия лъч – всяка личност, върху която нежно пада светлината, се радва, сякаш слънцето е изгряло само за този човек, но в същото време осветява и земята, и моретата, и се смесва с въздуха. По същия начин Духът се дава на всеки, който Го приеме, така че изглежда, че принадлежи само на този човек, но Той изпраща достатъчно дарове, за да изпълни цялата вселена. Онзи, който стане участник в този дар, се изпълва с радост според способностите си, според естествената си способност, а не чрез собствената си сила“ – пише Св. Василий Велики в съкровищницата на своето познание.
Цялата вселена става участник в даровете на Светия Дух и става съпричастна чрез тайнството на миропомазването, което е второто от седемте тайнства. То следва веднага след тайнството на кръщението, в съответствие с примера на Христос, когато след като беше кръстен, Светият Дух слезе върху Него в образ на гълъб (Лука 3:22).
Материалът на тайнството
Печатът на Светия Дух в Арменската Апостолическа Света Църква се дава със свето миро.
Кръстеният, чрез помазването със свето миро, приема дара на Светия Дух, който го укрепява духовно, утвърждава вярата му. То има благотворно и очистващо, благодатно и благословено въздействие.
Светото Миро е веществото на миропомазването. То е благоуханно масло, съставено от зехтин, балсам и над 40 различни ароматни вещества и символизира Светия Дух. Това свещено масло се освещава чрез молитва и специална церемония. Тази тържествена мироосвещавателна церемония е запазена за католикоса.
Тайнството на миропомазването, както и това на кръщението, е неповторимо. След приемането на това тайнство, кръстеният става християнин. Вместо думата „миропомазване“ обикновено се използва думата „помазване“ и тъй като миропомазването е печат на Светия Дух върху нас, често кръщението и миропомазването заедно се наричат „помазване“.
Как се извършва тайнството
Веднага след кръщението, свещеникът се моли, като казва: „Като възсветли светлината на богопознанието върху твоето творение, Христе Боже, Ти сега го освети, освободи този твой служител и му даде дара на осиновлението…“, и излива мирото в дланта си, пее химна „Който си предвечно в Закона“, и помазва със светото масло челото на кръстения, след това очите, ушите, носа, устата, ръцете, сърцето, гърба и краката. Чрез помазването на тези места детето получава благословение: пробуждане на ума, просветление на очите за спасение, слух за Божиите заповеди, обоняние за вечния живот, опазване на устата, добротворност на ръцете, чистота на сърцето и правота на душата според псалма (Псалм 50), укрепване на гърба срещу злото и прав път на краката към вечния живот.
След това на кръстения се облича нова, бяла дреха, връзва се колан и се дават две свещи в ръката на кръстника, за да бъде светлината водител в живота на кръстения. След това детето се отвежда до Светия Престол, където с благоговение се покланя и получава Свето Причастие. Възрастните приемат Светото Причастие чрез ядене, а на новородените се дава само чрез допир до устните (шъртнахաղорт), тъй като те не могат да го вкусват. След приключването на този обряд и произнасянето на молитвите, кръстеният се целува, което символизира установяването на завет на помирение между него и Бога.
Мироосвобождаване се нарича първото къпане на детето след кръщението. В древността, както е било обичайно новородените да бъдат кръщавани на осмия ден (Арменската църква запазва този ред и до днес), така и новокръстените, като новородени, на осмия ден били „освобождавани от мирото“ – измивали се помазаните части. С голяма внимателност се отнасяли към новокръстения – пазели помазаните места чисти (възрастните се грижели сами). Свещеникът на осмия ден отивал в дома на кръстения и след измиване казвал: „Оправдан си, осветен си, укрепен си – в името на Отца и Сина и Светия Дух.“
Днес, сред нас е разпространено не „освобождаване от мирото“ на осмия ден, а на третия, което вероятно е нов обичай. След измиването тази вода се изхвърляла с голяма предпазливост на чисто място.
Резултатът от миропомазването
„Миропомазването е тайнство на утвърждение – за да укрепи и направи смел човека“ (Св. Григор Татеваци).
Резултатът от тайнството е благодатта на Светия Дух, чрез която върху челото на кръстения се запечатва небесен печат на сила – за да го укрепи, утвърди и запази. След миропомазването, кръстеният става член на Христовата Църква.
Кръщението и миропомазването са врата и път към останалите тайнства. Чрез тези тайнства ние започваме да живеем живот в Църквата – живот в Христос, и получаваме дара на Светия Дух.