Кръщението е пътят към нашето спасение
Всеки човек има един ден в годината, който отбелязва, получава приятни изненади, благопожелания, поздравления и подаръци – това е нашият рожден ден, денят на нашето идване в света. Колкото и странно да изглежда, за християнина има и втори рожден ден – кръщението. То е духовно раждане, което е уникално: „Eдин е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Ефесяни 4:5).
Както човек се ражда само веднъж, така и кръщението се извършва само веднъж – като духовно раждане.
Кръщението е насочено срещу първородния грях, а първородният грях е един.
Който се кръщава, се кръщава чрез смъртта на Христос, а Христос умря веднъж – следователно този, който се кръщава повторно, разпъва Христос отново.
Духовното раждане означава, че човек престава да живее само за себе си, а започва да живее за Христос и за другите хора, придобивайки пълнотата на живота.
Присъединяването към Църквата, спасението на душата и участието във вечния живот са възможни само чрез тайнството, което стои в началото на духовния живот.
Ние не се кръщаваме, за да имаме само успехи в живота, да избегнем неприятности или болести, а за да придобием вечен живот чрез Бога. Чрез кръщението пред нас се отваря пътят към спасението.
Утвърждаване на тайнството Кръщение
Защо е необходимо да се кръщаваме? За да отговорим на този въпрос, трябва да отворим още първите страници на Свещеното Писание, когато Бог сътвори света и хората, дарявайки им великия дар на сътворяването. Той даде на човека разум и свободна воля, за да има той щастието да обича – нещо, което би било невъзможно без разума и свободата. Любовта е най-висшият дар, който Бог даде на човека, защото сам Той ги обикна безгранично. Животът на Адам и Ева придоби смисъл – да обичат Божието творение, да обичат един друг и да обичат Бога, който е източникът на тази любов. Любовта сближава тези, които се обичат. Затова смисълът на човешкия живот е да се наслаждава на тази велика любов.
Но тази хармония беше нарушена от греха на непослушание на първите хора – първородния грях. Те замениха любовта към Бога с желанието да бъдат самостоятелни. Загубвайки любовта, те се отделиха от Източника на живота – Бога, и получиха смъртта. Между тях и Бога се издигна преграда, която им пречеше да виждат, да общуват и да бъдат близо до Него.
Но Божията безкрайна любов действаше дори тогава – Той разруши тази преграда и проправи път към изгубения рай: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Йоан 3:16).
За да изведе човека от това паднало състояние, Бог Сам протегна ръка чрез Своя Син – Иисус Христос. Христос, чрез въплъщението Си, проповедта, изкупителната Си смърт, възкресението и тайнството на светото кръщение, освободи човека от първородния грях. Христос каза: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“ (Марк 16:16).
Сам Христос ни даде пример за кръщение. Той се кръсти в река Йордан, благослови водата, а чрез Никодим ни разкри, че ако не се родим от Дух и вода, не можем да влезем в Царството Божие (Йоан 3:5).
Следователно не само че е необходимо да се кръстим, но е важно и да разберем какво означава кръщението.
Извършване на тайнството Кръщение
В Арменската Апостолическа Църква тайнството на кръщението се извършва в името на Светата Троица, а свещеникът е този, който го извършва. Никой мирянин няма право да кръщава, тъй като това право и власт са дадени чрез божественото благословение от апостолите на свещениците, както свидетелства Библията:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа.“ (Матей 28:18-19).
Свещеникът първо призовава кръщавания да се отрече от сатаната чрез покаяние, след което, като чуе неговото православно изповядване на вярата и желанието му да бъде кръстен, го потапя три пъти в кръщелния купел. При възрастните вместо потапяне се извършва само умиване на лицето, като се произнася формулата на арменското кръщение:
„Божият раб, дошъл в кръщението от младенчество, се кръщава в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Изкупен с кръвта на Христос от робството на греха, приема осиновение от Небесния Отец, става сънаследник на Христос и храм на Светия Дух.“
Кръщението е мястото, където старият човек умира, а новият възкръсва.
Кръщението трябва да бъде прието със сериозна подготовка. Ако човек е в съзнателна възраст, той трябва да премине през период на духовна подготовка. Ако се кръщава дете, тази подготовка трябва да бъде осъществена от родителите и кръстника му.
Детското кръщение също има своето основание в Светото Писание. Христос казва: „Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие“ (Матей 19:14).
Кръщението е първата стъпка към Бога. Ако не бъде последвано от духовно обновление и преобразяване, то остава безплодно. Да бъдеш християнин означава да се възродиш и да станеш „нов човек“ в Христос.