Седемте тайнства

Числото на безкрайността, което означава божествена вечност,

Това славно число, което няма нито двойник, нито равен, нито край, нито завършек,

Е целомъдрие, избрано с особен избор, винаги свещено,

Тайната на неизразимата, непостижима вечност, дълбока за нашия ум.

Св. Григор Нарекаци в своя Молитвеник се спира върху числото седем като символ на божествената вечност и непостижима за ума тайна.

Нека се спрем за миг и да разсъдим върху това число. Бог сътвори света за шест дни и на седмия почина. Седмицата има седем дни. В небето, след дъжд, виждаме знака на завета – дъгата, с нейните седем небесни цвята. За да свирим или пеем, първо научаваме седемте ноти. Всички Божии наредби за Израил са основани върху числото седем. Богородица е получила седем рани. Числото седем обхваща четирите посоки на света и Светата Троица. Познати са ни седемте смъртни гряха и добродетели, както и седемте тайнства. На последното ще се опитаме да се спрем стъпка по стъпка.

Седемте тайнства

С числото седем и неговата велика тайна се запознахме донякъде, но какво означава „тайнство“? Това е реалност, скрита от нас или невидима за очите ни. Когато говорим за тайнство, разбираме нещо свещено и божествено, което не можем да възприемем с физическите си сетива, а само с духовните си очи, тоест – с вяра. Думата „тайнство“ е превод от гръцката дума „мистерион“, която означава „покрито, скрито“. Тайнствата са богослужебни обреди, чрез които участниците се признават за членове на Христовата църква и, съединявайки се с Христос, стават причастници на Божията благодат. Тяхната обредна част е видима, но ние не виждаме как този видим ритуал става средство за невидимите дарове на Светия Дух и как те въздействат върху участниците. „Светото тайнство е видим знак на Божията невидима благодат“, казва св. Августин.

Арменската църква, заедно с Източната и Западната църква, признава седемте свещени тайнства. Утвърждаването на числото седем за тайнствата става в началото на XII век първо на Запад, а след това и на Изток.

Защо именно седем тайнства? Св. Григор Датевци посочва, че църковните отци изтъкват следните причини: тайнствата са седем според различията на членовете на Църквата.

1. Кръщението – тайнството за новоприетите в Църквата.
2. Миропомазването – за онези, които воюват срещу врага – сатаната.
3. Покаянието – за тези, които, падайки в грях, се изправят отново чрез дела на покаяние.
4. Причастието – за да се укрепим духовно в борбата и да получим духовна храна.
5. Ръкоположението – за онези, които служат на тайнствата – свещеници и други църковни служители.
6. Бракът – за тези, които чрез телесно раждане дават нови воини на Църквата.
7. Елеосвещението – за онези, които напускат този живот и се освобождават от духовната борба.

Седем са и тайнствата, които ни подготвят да приемем седемте добродетели: вяра, надежда, любов, мъдрост, целомъдрие и справедливост. Св. Григор Датевци, заедно с другите църковни отци, свързва седемте тайнства със седемте дарове (Притчи 9:1) и със седемте добродетели.

1. Кръщението е тайнството на вярата, защото първо вярваме и после се кръщаваме.
2. Миропомазването е тайнството на надеждата, защото, уповавайки се на силата на Светия Дух, можем да се борим срещу врага – сатаната.
3. Покаянието е тайнството на справедливостта, защото чрез разкаяние, изповед и добри дела се очистваме от греховете.
4. Причастието е тайнството на любовта, защото чрез любов се съединяваме и ставаме едно с Главата – Христос, бидейки част от Неговото тяло и членове на Неговите членове. Това тайнство ни укрепява в борбата срещу злото.
5. Ръкоположението е тайнство на мъдростта и знанието, защото църковният служител трябва с мъдрост и знание да служи на тайнствата, да наставлява и поучава народа.
6. Бракът е тайнството на целомъдрието, защото брачният човек трябва да ограничи плътските си желания в честния брак и да се пази от прелюбодеяние и разврат.
7. Елеосвещението е тайнството на завършената справедливост, защото, излизайки от духовната борба, изчистваме праха и потта от себе си, както воините след битка. То лекува нашите болести.

От седемте тайнства единствено ръкоположението се извършва от епископ, докато останалите шест са поверени на свещениците. Тайнствата се делят на повторяеми и неповторяеми. Кръщението, миропомазването и ръкоположението са неповторяеми, защото чрез действието на Светия Дух те осветяват и благодатта им остава завинаги. Кръщението, миропомазването, покаянието и причастието са необходими за всеки вярващ, докато ръкоположението и бракът са доброволни, а елеосвещението се извършва в зависимост от обстоятелствата.

Необходими условия за извършване на тайнствата:

1. Извършител – законно и правоспособно духовно лице – епископ или свещеник.
2. Външен знак на тайнството – състои се от две части: материален елемент и обред.
3. Специална формула – молитва или слово, което освещава приемащия тайнството.
4. Получател – този, който приема тайнството.

Например, в кръщението материалните елементи са миро и вода, формулата е „Кръщава се Божият раб еди-кой си в името на Отца и Сина, и Светия Дух.“, а получателят е кръщаваният. Тези характеристики са присъщи за всички седем тайнства.

Зад светите тайнства стои сам Христос, Който е първият и главен извършител. Затова ефективността на тайнството зависи единствено от Него, а личността и обстоятелствата на свещеника не могат да бъдат пречка за валидността му.

Който приема светите тайнства с вяра и благоговение, ще получи Божията благодат, докато за невярващите тайнството ще остане скрито. „Както водните същества не могат да живеят на сушата и сухоземните – във водата, така и без вяра е невъзможно да се приеме дарът на Светия Дух“ (Егхише).

Така вярата прави човека способен да приеме висшите дарове на Бога.