Като велик свидетел на Христос, свети Георги беше от Гамирика, римлянин по произход. Заради своята смелост и храброст, той беше назначен за владетел и управител на Кападокия от великия император Константин. Свети Георги, който се отличаваше със своето християнско благочестие, разрушавал езическите храмове и строял църкви, разрушавал олтарите на идолите и поставял Кръста Господен. Той увеличавал броя на свещениците и служителите на Христос, давал милостиня и щедро разпределял своето богатство сред бедните и нуждаещите се. Но след като император Константин и неговите синове започнали да царуват, на трона се възкачил племенникът на Константин, Юлиан Отстъпник. И през времето на този нечист цар, Христос се явил на свети Георги и му казал: „Време е, Георги, да напуснеш своята страна и народ, както преди Авраам, и да отидеш в земята, която Аз ще ти покажа.“
И светецът, разпределяйки всичкото си имущество – както недвижимо, така и подвижно – на бедните, взема сирака си син Мартирос и тръгва на изток, към царя на Армения Тиран. Но Тиран не му предоставя убежище, страхувайки се, че може да разгневи Юлиан Отстъпник и той да разруши армянската земя. Така свети Георги тръгва за Хорасан, при персийския цар Шапур, срещу когото Юлиан се готвеше да води война с голяма армия от 365 000 души. Юлиан нарежда на християнските войници в своята армия да се оттеглят, за да не разгневят, както той казва, езическите богове. Междувременно останалата част от армията се състои дори от търговци и носачи – 44 000 души, на които, с изключение на готвачите и сервитьорите, Юлиан заповядал да вземат оръжия и да воюват. Що се отнася до знака на Светия Кръст, който според обичая се носел пред армията, Юлиан нарежда той да не се връща назад, а да се продължи същата традиция, като заявява: „Кой знае, може би ще бъдат победени от персийската армия, и тогава загубата ще бъде приписана на Кръстителя и Неговия Кръст.“
Така Юлиан, достигайки Тизбон, го разрушил, а Шапур напуснал града и се отправил към Хорасан. Там, видяйки свети Георги, Шапур се зарадвал много и го почел, като му дал висока чест и го назначил за водач на голяма част от армията. След това го изпратил към териториите на Турция, с цел да защитава тези земи от войските на Юлиан. А свети Георги, с най-мъдро слово, проповядвал за Христос, обръщайки целия войски в християнската вяра. Така персийската армия се обединила чрез добрата вяра, проповядвана от свети Георги, и излязла срещу войската на гърците.
Свети Саркис, синът на свети Мартир, който се намирал в Хорасан, по заповед на цар Шапур и по собствена воля тръгнал към баща си, за да го види и да научи за състоянието на войската. Но когато достигнал реката Тигър, попаднал в ръцете на врага. Когато свети Георги научил за това, той се предал на пост и молитви към Бога. След пет дни на пост той отслужил литургия и с месото на овце и птици нахранил много бедни и нуждаещи се. Свети Георги се молил толкова усилено, че в крайна сметка пленителите на сина му сами го довели и го предали на баща му, признавайки, че след като пленили младия човек, смъртта обхванала тяхната армия.
Шапух, с цел да сключи мир, изпратил пратеник при Юлиан, обещавайки, че ако императорът се обърне срещу него, той е готов да му бъде подчинен и да плаща данъци. Но Юлиан, поради гордостта си, не послушал думите му. Така Шапух събрал армията си и излязъл на брега на река Тигър, за да се бие с Юлиан. През това време пратениците на Шапух постоянно преминавали в лагера на противника, предлагайки мир, но Юлиан оставаше непоклатим.
Тогава изведнъж един невидим стрела пронизва Юлиан, и червата му излитат от неговото нечисто тяло, а кръвта му пръска наоколо. Потопен в своята кръв, той казва: „Победи, Галилеецо, победи! Твоето божество беше по-силно от моето царство.” След тези думи беззаконният умира. Римските военачалници го заменят с нов император от рода на същия Константин – Юлиан, който подписва мирно споразумение със Шапух и се връща в своята страна.
Шапух, чиято армия вече била изложена на опасността от глад, с голяма радост се завръща в Хорасан и в града Мазандаран принася жертви на дванадесетте си почитани идоли. Тогава някои, идвайки при Шапух, започват да клеветят Саркис, като казват, че той е обърнал цялата персийска армия към християнската вяра и уж се готви да се бунтува срещу Шапух. Шапух го вика при себе си, величае го, като му казва: „Добре дошъл, велики Саркисе“, и започва да го хвали и да му благодари за проявеното от него мъжество.
После, обаче, персийският цар му казва: „Саркисе, твойто достоинство е по-голямо от всички войводи, приближи се и принеси жертви на боговете“. Саркис отговаря: „На кои от твоите богове да принеса жертва, царю? На Огъня, на Слънцето, или може би на дванадесетте изображения? Или може би на змиите, лъвовете, или на някой човек имаш предвид? Не се ли срамуваш да наричаш тези неща богове? Аз вярвам само в един Бог – Създателя на небето и земята, Сина, подобен на Него, чрез когото е сътворено всичко, и на Светия Дух, който дава живот и украсява всичко, което е създадено.“
Чувайки това, Шапух се разгневява и казва: „Не бъди глупав, о Саркисе! Приближи се и принеси жертви на не-боговете, които ни дариха победа срещу нашите врагове и ги прогонват с позор там, откъдето дойдоха.“ Саркис отговаря: „От всички позори на враговете ни, по-голям позор е да наречеш сътвореното от ръце същество бог и да наречеш идолите и техните сенки не-богове.“ След това той започва да порицава идолите и техните поклонници.
Това разгневява Шапух, който започва да заплашва светията с големи заплахи, но не успява да го убеди. Дори молбите и великодушните обещания на царя не успяват да отклонят Саркис от вярата в Христос. След всичко това светецът, напротив, му отговаря: „Всичко, на което заповядваш да се покланям, о царю, тоест огънят и слънцето, всичко това е само творение на Бога, дадено на хората за служене на света и неговата красота. А идолите, на които искаш да принеса жертви, са просто изработени от ръцете на хората – образи на сътвореното, а не на Създателя.“
С тези думи Саркис смело напада идолите и с тоягата си разрушава образите им пред царя, неговите висши служители и целия народ. Видели това, царят и тълпата, изпълнени с ярост, нападат свети Саркис, хващат го и го влачат през цялото царство, удряйки го с дървета, камъни, крака и юмруци. Поради тази яростна атака, младият Мартирос, който бил стъпкан, умира по божествен начин и свято отива при Христос, като с живота си остава верен на името си. Когато свети Саркис видял смъртта на сина си Мартирос, с радост издигнал молитва към Бога.
След като били подложени на много мъки, свети Саркис бил оковаван и хвърлен в затвора, където без храна и вода бил оставен за седем дни в надежда, че поне след това ще се отрече от Христос. След като го извадили от затвора, с молби и заплахи се опитвали да го убедят да се откаже, но напразно. Затова царят заповядал да му отрежат главата. Когато го водели към изпълнението на присъдата, светецът се помолил на Бога и казал: „Христе, Господи и Боже мой, всички, които в своето страдание ще си спомнят за името ми и ще изпълнят завета и Службата в памет на моето мъченичество, каквото и да поискат от Теб, по мое име, Господи Боже наш, чуЙ и помилвай и изпълни тяхното моление.“ Тогава от небето се чул глас, който казал: „Ще ти дам това, което искаш от Мен, и ще изпълня всичките ти молби, сега иди и наслаждавай се на благата, подготвени за теб.“ След тези думи палачът отсекъл главата на светията, а тялото му било облято с ярка светлина за известно време. Видели това, четиринадесет персийски войници повярвали в Христос. Те също били обезглавени, а някои благочестиви хора събрали останките на мъчениците.
Ето и смъртта на свети Саркис, която настъпила в едно красиво място, под властта на Персия, близо до град Дағман. Вярващите взели тялото на светеца, отнесли го и го погребали в град Хамиян, а великият учител на армянската църква свети Месроп, взел мощите на свети Саркис, отнесъл ги и с почит ги погребал в Карби. В чест на светеца той построил в това място известен манастир, който съществува и до днес. Също така, взел един от зъбите на светеца и го занесъл в грузинските земи, в местността, наречена Гаг. Той поставил зъба в дървен кръст и, благославяйки кръста, го поставил на върха на хълма, наречен Гаг, поради което и до днес този хълм е известен като свети Саркис от Гаг и върши велики чудеса.
И тъй като не Деций или някой друг зъл цар, а самият дявол – враг на всяко добро и непримирим враг на човешката природа – е този, който напада нашата същност, и тъй като нито огън може да изгори тялото така, както греховната нечистота изгаря душата, нито огън може да изгори тръстика така, както желанията изгарят нашето съзнание, нека с тези споменати светии оставим настрана светските заблуди и да се борим срещу желанията на тялото, които възмущават нашата божествена природа, за слава на нашия Бог – Христос, Който е благословен вовеки. Амин.