Светите Левондийци (Левондянц) са свещеници, които заедно със свети Вартан участват като войни и мъченици в битката при Аварайр. Макар че в църковния календар те са споменати като свещеници, всъщност тази група от деветима мъченици обхваща всички степени на църковната йерархия – католикос, епископ, свещеник и дякон. Групата е наречена Левондийци в чест на своя духовен водач и предводител – блажения Левон(Хевонт) Презвитер. Изпълнен със Светия Дух, той вдъхновявал и укрепвал князете и духовниците, подготвяйки ги за смела борба срещу враговете на вярата. Окриля ги с кураж да се жертват за Църквата и от любов към Христос. Със своите пламенни и вдъхновени слова Хевонт подготвя сърцата на войните за саможертва в името на християнството.
След битката
Светите Левондийци получават мъченическия си венец през 454 г. След битката при Аварайр персите, под водачеството на Васак, обсаждат арменските крепости. Преданите на своята клетва князе оказват ожесточена съпротива навсякъде. Персийският пълководец пленява католикоса на арменците и всички духовници, които се отличили в борбата срещу тях, оковава ги във вериги и ги отвежда в Персия, хвърляйки ги в затвора на осъдените на смърт. Заедно с тях са затворени и арменски князе, които вече били в Персия.
Блажените се зарадвали, защото се оказали достойни да бъдат бити, унижавани и осъждани за името на Христос. Макар и да понасяли тежки страдания в затвора, приемали всичко с любов към Христос и се утешавали един друг с думите:
— Както досега се трудихме за святата вяра и храбро воювахме срещу враговете на Църквата, така и отсега трябва да устоим с още по-голямо търпение. Защото венецът на всички добродетели е търпението, а небесната мъдрост е съвършеното благочестие. Свещеното Писание ни учи, че „през много скърби трябва да влезем в Царството Небесно“. И колкото по-големи са страданията и мъките, толкова по-голяма ще бъде наградата. Нека само се молим Бог да ни даде търпение и Господ сам ще се погрижи за нашето спасение. По-добре е да се уповаваме на Господа, отколкото на хора. Затова, братя, нека не се боим от нечестивите езичници. Те са като жилещи пчели, но както пчелите, които ужилят, сами загиват, така и онези, които ни измъчват, вредят повече на себе си, отколкото на нас.
Отново в затвора
Блажените свещеници и князе останали в затвора около година, проявявайки чудно търпение. През 454 г. цар Йездигерд (Хазкерт) се подготвял за война с хуните. Преди да замине, заповядал пленниците да бъдат преместени в непристъпната крепост в град Нюшапух, оставяйки ги под стражата на върховния жрец – денпет.
Този жрец бил високо уважаван в цяла Персия и бил главен свещеник на зороастрийската религия. Познавал всички свещени книги на Заратустра и бил фанатичен привърженик на своята вяра, както и безмилостен враг на християните.
Опит за принудително обръщане във вярата
Жрецът, считайки пленниците за заблудени, смятал за свое задължение да ги измъчва. Опитвал се с всякакви средства, включително и с мъчения, да убеди свещениците и князете да се отрекат от християнството.
Заповедта била изпълнена с най-голяма строгост. Но когато всички усилия на жреца се оказали напразни и той видял, че затворниците с радост понасят страданията, решил да ги отдели – свещениците били затворени в тъмно и влажно подземие, а на пазачите било наредено да им дават само ечемичен хляб и вода.
Блажените светци понасяли всичко с велико търпение, пеейки псалми и постоянно молейки се.
Така минали четиридесет дни, но Левондийците не изгубили нито куража, нито радостта в сърцата си. Това силно впечатлило жреца. Той започнал да се съмнява в пазачите си, затова заповядал вратите на тъмницата да бъдат запечатани и изпращал храна само чрез напълно доверени хора. Но и това не променило нищо.
Затворниците били в удивително добро здраве, което озадачило пазачите. Те докладвали на жреца, че без божествена намеса е невъзможно някой да оцелее толкова дълго в онова място, тъй като преди тях никой не бил издържал повече от месец.
Първото видение
Една нощ жрецът тайно се качил на покрива на тъмницата, за да ги наблюдава. Светците, току-що завършили молитвата си, спели спокойно. В този миг той видял нещо удивително – всеки от тях сияел като свещ! Първо се ужаси, после се усъмни дали не си въобразява. Но когато пленниците се събудили и започнали молитва, видението се повторило.
Това разтърсило жреца. Той призовал пазачите и им наредил да преместят затворниците на по-добро място.
Когато католикос Йосиф чул тази вест, казал:
— Ние сме щастливи заради Христос. Не търсим земен покой, а доброволно, с радост, сме приели този затвор.
Тези думи силно трогнали жреца.
Обращението на жреца
След няколко нощи жрецът отново отишъл тайно до затвора и отново видял светлината около мъчениците. Развълнуван, влязъл при тях и разказал виденията си, започвайки да плаче. Левонд Презвитер му казал:
— Днес помръкналият ти разум и заслепените ти очи се отвориха и видя нетленната Божия светлина. Побързай, не се бави, предай се на Христос!
Жрецът паднал на колене, заплакал и се помолил за прошка.
Скоро той се кръстил и станал християнин. Но когато царят разбрал, заповядал той да бъде заточен и накрая убит.
Светите Левондийци били измъчвани жестоко и убити на 31 юли 454 г.
Паметта на Левондийците
Арменската църква почита паметта им във вторник преди празника на Вартананц. Това е празник и на свещенството, като в този ден често се извършва ръкополагане на свещеници.
Светите Левондийци са пример за преданост към вярата и родината, вдъхновявайки ни да устояваме на изпитанията с молитва и смирение.