В навечерието на Цветница се извършва един от най-тайнствените обреди на Арменската църква – обредът на отварянето на вратите.
Цветница е тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Тя символизира също така влизането на нашия Господ във Горният Йерусалим. В този смисъл, влизането на Христос в Йерусалим се нарича още и Пришествие. Затова в навечерието на Цветница се извършва обредът на „Отваряне на вратите“, който показва символично Пришествието на Христос.
Чрез този обред преживяваме събитията, които се очакват в края на света, когато ще се отворят вратите на Божието Царство и праведниците ще влязат там. Обредът се извършва във форма на диалог между духовниците, коленичили пред затворения и завесен олтар, и тези, които се намират от другата страна на завесата. В Арменската църква тази форма на въпрос и отговор се използва единствено по време на този обред. Завесеният олтар символизира Небесното Царство.
В миналото този обред се извършвал пред вратите на църквата. Вратата се затваряла, и ритуалът започвал пред затворената врата. След това вратата се отваряла и вярващите влизали вътре. В днешно време се затваря само завесата на олтара, и обредът се извършва там.
От вътрешната страна свещеникът поставя условията за влизане през вратата на Царството, а коленичилите духовници от външната страна символизират народа – онези хора, които се стремят да станат достойни за Небесното Царство. Когато чрез въпросите и отговорите стане ясно, че вярващите са готови да наследят Божието Царство, тогава Бог символично отваря вратите на Небето и ги приема.
Обредът се извършва по следния начин:
Облеченият в свещеническо облекло духовник започва да пее:
– Отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, вратата на милостта, за която с плач Те молим.
През това време той удря по дърво – както се удря на врата, когато се хлопа.
Отвътре един от свещениците отговаря:
– Кои са тези, за които да отворя, понеже тази врата е на Господа, и само праведните имат право да влязат?
Свещеникът отвън отговаря:
– Не само праведните могат да влязат, но и грешниците, които са станали праведни чрез покаяние и изповед.
Отвътре се казва:
– Това е вратата на Небето и долината на скръбта, покоят на праведниците и чистилището на грешниците, също така царството на Христос, обиталището на ангелите, събранието на светците, мястото на упование и домът Божи.
Свещеникът отвън:
– Това, което казваш за Светата Църква, е вярно и праведно, защото тя за нас е непорочна майка, от която се раждаме като чеда на светлината и истината. Тя е нашата надежда за живот, чрез нея намираме спасението на душите си. Тя е пътят на правдата за нас, и чрез нея се изкачваме към нашия небесен Отец – Христос.
Тук певците започват да пеят шракан „Мъдрите деви“, който описва случая с мъдрите и неразумните девици, и завършва с призив да подготвим духовното масло, за да влезем с горящи лампи в шатрата на безсмъртния Жених, и се моли за прошка на греховете, за да станем достойни за Небесното Царство.
След това външният свещеник отново започва:
– Отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, вратата на милостта, за която с плач Те молим, и отново удря по дърво, за да направи обреда още по-тайнствен.
Отвътре се казва:
– Ето, виждаме нашия Господ Христос, който е седнал върху Светия Престол и зове при Себе Си всички, които изпълняват Неговата воля, като казва: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят последовател.“
Свещеникът отвън казва:
– Ние сме откупени с непорочната Кръв на Божия Син, с радост възхваляваме нашия Спасител Христос, и в един глас казваме: „Слава на страшното Ти пришествие, Господи!“
След това певците пеят шаракан „Цар на славата“, в който се казва, че с будност очакваме Царя на славата и излизаме да Го посрещнем, защото Той ще дойде да съди. Подобно на мъдрите девици сме запалили лампите на вярата, за да влезем в шатрата на небесния Жених. Да побързаме, за да не останем вън като неразумните девици.
И тогава външният свещеник отново започва:
– Отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, отвори ни, Господи, вратата на милостта, за която с плач Те молим, точно както преди, и отново удря по дървото.
Отвътре:
– Страшната Божия тръба гръмогласно възвестява, казвайки: „Ето, Женихът идва, излезте да Го посрещнете.“
И свещеникът с благоговение казва:
– Ето ме мен и децата, които Бог ми е дал – тук сме, и очакваме да видим Христос и да чуем Неговото блажено слово.
Отвътре:
– Гласът на Твореца Бог възвестява, казвайки: „Дойдете, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“ (Матей 25:34)
И след това свещеникът отвън казва:
– Отворете ми вратите на правдата, за да вляза през тях и да прославя Господа.
Вратата се отваря и народът влиза с духовна радост, пеейки шракан „Отвори ни, Господи, вратата на милостта Ти“, като молят Господа да ги направи достойни за небесното обиталище и да пощади Своите творения в деня на Страшния съд, чрез застъпничеството на подвижниците. Отварянето на вратата и влизането с благословение в църквата символизира влизането на праведниците в Царството Божие заедно с Христос.
В същия момент се отваря и завесата на олтара.
След това се чете Евангелието за Страшния съд и обредът завършва.
Вярващият, участвайки в тайнството на отварянето на вратите и ставайки свидетел на диалога между свещениците, си представя по-реално Деня на Второто Пришествие на Господа и още по-силно се стреми да живее останалите дни от живота си в покаяние и смирение.