В Арменската Апостолическа Света Църква покаянието е третото от седемте тайнства. То е началото на новия християнски живот. То е промяната на вътрешния и външния живот на човека, състояща се в решителното отхвърляне на греха и желание да се живее според Божията воля.
Покаянието предполага фундаментална, тоест основна промяна в живота. Грешникът чрез искрено разкаяние и изповед получава прошка за сторените от него грехове и престъпления. Той изоставя своя себелюбив живот и живее според Божиите заповеди.
Покаянието е тайнство
Едуард Агаян в своя „Обяснителен речник на съвременния арменски език“ обяснява думата „покайвам се“ по следния начин: съжалявам за извършено престъпление или грях, а в преносен смисъл – понасям мъка, страдание. Според Хайказян речника тя произхожда от частицата „апа“ (след това) и от „ашхарел“ – тоест като отделен от света. Ачарян счита „покайвам се“ за иранска заемка, която означава „плача за извършено престъпление“. Синоним на думата е „апашавел“ – със същото значение. Маштоц с тази дума е превел евангелската гръцка дума „метанойя“, която означава да съжаляваш за извършеното, да промениш пътя си (Матей 3:2; 4:17). Гръцката дума μετάνοια („метанойя“ – покаяние) означава също „промяна на мисленето, на ума“. Нашият Господ Иисус Христос ни призовава към промяна на начина ни на живот и на мисленето – отхвърляне на греховните дела и мисли.
Според Татеваци покаянието включва сърдечно разкаяние, изповед и покаяние с дела, „защото с три начина съгрешаваме – пише той – с мисъл, с дума и с дело, затова трябва да се покаем и с трите начина“. Свети Нерсес Шнорали в своята молитвена поредица „С вяра изповядвам“ има предвид това, когато казва: „Мъдрост на Отца, Иисус, дай ми мъдрост да мисля, да говоря и да върша добрини пред Теб по всяко време, избави ме от зли мисли, от зли думи и зли дела…“ (XI).
Ред на покаянието
Разкаянието е началото на покаянието. Без сърдечно разкаяние не може да има истинско покаяние. Разкаянието е отказ от извършения грях. То произлиза от вярата. Чрез искрено разкаяние и искрена изповед се прощава всеки грях.
След това грешникът за своите извършени грехове се изповядва пред духовник – с очакване да получи прошка (опрощение).
След това духовникът за каещия се определя покаяние – молитва, пост, милостиня, благотворителност и други добри дела.
След разкаянието, изповедта и изкуплението в Църквата, чрез Светото Причастие, човек се удостоява с прошка, тоест – греховете му се опрощават.
Покаянието, молитвата, постът, изповедта трябва винаги да „освежаваме“ в живота си, и както казват отците на Църквата – всеки ден трябва отново да започваме всичко.
Покаянието е живот
То е нов път за християнина, има постоянен характер и не е ограничено от някакъв период от време.
Макар кръщението да измива греховете ни, и след кръщението грешим, защото няма човек на земята, който да не греши – затова всеки човек трябва да се разкайва до последния си дъх. Поради това това тайнство е повторимо. По този повод апостол Йоан Богослов казва:
„Ако кажем: „Нямаме грях“, себе си мамим и истината не е в нас. А ако изповядваме греховете си, бъдете уверени, че Бог, Който е праведен, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда.“
(1 Йоан 1:8–9)
Понеже Бог е любов – толкова велика, че дори най-ужасният ни грях изчезва като прашинка в този океан на любовта, ако ние със сърце се разкаем и с доверие се обърнем към Бога.
Покаянието е тайнство, което има освещаваща сила: утвърждава падналите, отново съживява, обновява духовния живот и примирява с Бога. А за да примири хората с Бога, Христос избра Своите апостоли, на които даде власт, казвайки:
„Както Моят Отец прати Мене, така и Аз пращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете – простени ще бъдат; на които задържите – задържани ще бъдат.“
(Йоан 20:22–23)
Тази власт за опрощаване на грехове учениците получиха от Христос и я предадоха на своите приемници. Днес властта да развързват греховете е дадена на духовниците, които чрез ръкоположение и помазание са приемници на апостолите – според гореспоменатото слово на нашия Господ. Никой друг човек, освен осветения духовник, няма право да приема изповед и да дава развръзка от греховете. В Арменската Апостолическа Света Църква вардапетът, свещеникът, дяконът или мирянинът чете молитвата на покаянието, а събраните около него вярващи повтарят: „Съгреших пред Бога“. В края изповедникът чете молитвата за опрощение на греховете. Това е начинът за обща изповед. В Арменската църква съществува и индивидуална изповед. Изповядващият изповядва лично пред свещеника извършените от него грехове, и свещеникът, според дадената му божествена власт, дава опрощение – развързвайки и поучавайки да избере пътя на добродетелта вместо пътя на греха. Върху изповедника се възлага определена отговорност. Той не трябва да разкрива изповедта пред никого.
С искрена изповед християнинът не само получава опрощение на греховете, а и духовно здраве
Възстановява се спокойствието на съвестта, душевният мир, Божието благословение слиза върху човека. С това тайнство се възстановява онова, което се получава при кръщението.
Чрез устата на свети Ефрем Сирин нашият Господ Иисус Христос увещава:
„О, грешнико, ако при поемането на дъх си съгрешил седемдесет пъти по седем пъти,
и ако злините ти са безброй като звездите на небето,
а беззаконието ти – безчислено като вълните на морето,
повече от пясъка на цялата вселена,
по-гъсто от капките на дъжда,
и по-многобройно от ситния прах, разпръснат във въздуха,
ако злотворството ти е по-голямо и по-тежко от всички планини на света…
ако се разкаеш, ще ти даря опрощение на цялата тази множество от грехове – многократно по-бързо от мига, по-бързо от поемането на дъх,
по-бързо от разпространението на слънчевите лъчи –
защото Аз съм Всемогъщият Творец и не Ми е нужен време, за да изкупя греховете ти.“
(„Увещание към покаяние“, 33)