Сагавартът (митрата) е главно покривало с форма на корона, което служащите свещеници и вардапети носят по време на Светата литургия. Той се дава по време на ръкоположение чрез благословение.
Употребата на сагаварта в Арменската църква е заимствана от Старозаветната традиция, където той заменя свещеническата митра (хуир) на Аарон.
Духовното значение на сагаварта е изразено в кратката молитва, която свещеникът произнася, докато го поставя на главата си:
„Постави, Господи, шлема на спасението върху главата ми, за да воювам срещу силите на врага.“
Така сагавартът символизира победоносната сила на Христос срещу злото и демонската власт. Той е знак на спасението, на Кръста, и представлява духовен шлем в битката срещу злото.
В Арменската църква свещеническите сагаварти се изработват в различни стилове – от коприна или плат, бродирани, украсени с перли, сребърни нишки, често и със сцени от живота на Господ – Възкресение, Рождество, Кръщение, Преображение, а понякога и с изображения на 12-те апостоли. Тези шлемове често са инкрустирани със скъпоценни и полускъпоценни камъни, бродирани със златни и сребърни нишки.
Както куполите на арменските църкви завършват с кръст, така и върхът на сагаварта има малък прикрепен кръст, който символизира победата на християнството над властта на смъртта и греха, и над силите на злото. Цялото това великолепие изразява божествената светлина и слава, с които според преданието са били облечени прародителите ни в Рая. И именно към тази светозарна одежда вярващите се стремят.
Съществуват също по-обикновени сагаварти, без изображения, украсени само с кръстове и тежка бродерия, понякога и с перли.
В някои църкви сагавартът се използва не само при Светата литургия, но също и при четене на Евангелието в Неделята на Мироносиците и по време на изпълнение на песнопението „Днес Небесните Сили“.