В Църквата стихар (шапик) носят всички духовници от различните степени. Той остава като първи основен одежден слой при всички степени на духовната йерархия, върху който се обличат останалите литургични одежди, символизиращи съответния сан.
Стихарът е по образец на мантията на Аарон. Представлява дълга, бяла дреха, която покрива цялото тяло – от раменете до глезените. Горната му част е украсена с отделен елемент, наречен платка, който се зашива здраво за стихара. Тази платка покрива гърба и раменете, а отпред – гръдната област.
Стихар с кръстовидна платка носят певците и дяконите, докато свещениците, които служат литургия, носят стихар без платка.
Свещеническият стихар винаги е изцяло бял, като символ на светост и чистота, и на светозарната мантия, която Адам е носил в Рая. Той символизира принадлежността на духовниците към небесната йерархия, тоест към ангелите. Белият стихар на свещеника също така напомня на вярващите за стремежа към духовно обличане с одеждата на спасението.
Стихарът също символизира безшевната дреха на нашия Господ Иисус Христос, която по време на Неговото разпятие не е била разкъсана от римските войници, а е била разиграна на жребий и дадена цяла на този, на когото се е паднала.
По време на литургичното обличане, свещеникът при обличането на стихара произнася молитвата:
„Господи, облечи ме в одеждата на спасението и мантията на радостта и ме обгърни с одеждата на избавлението“,
която символизира благодатите, с които Бог обгражда служещия, за да го запази от зли мисли и дяволски изкушения.