Урарът е дълга и тясна лента, с дължина около двойна човешка височина и ширина 12–15 см, която дякънът носи на лявото си рамо – върху расото или връхната дреха. Тя виси равномерно отпред и отзад и достига до стъпалата. Думата „урар“ произлиза от гръцката „орарион“, което означава „тъкан със злато“. Макар и символично свързано с тъкан от златни нишки, урарът може да бъде ушит от всякакъв плат.
Обикновено урарът има три кръста – един на рамото, и по един на гърдите и на гърба, разположени на около 30–35 см от централния.
В празнични и тържествени дни се използват урари с тройна дължина и пет кръста. Те се носят по следните два начина:
- Първо се премята от гърба, после се прекарва през гърдите към дясната страна на кръста, след което се обръща през гърба, преминава отново през лявото рамо и се оставя да виси отпред. Този стил е по-декоративен.
- От кръста се прекарва назад, кръстосва се на гърба, минава през двете рамена и се вкарва под урара, след което се оставя да виси отпред. Този стил е по-близък до гръцката традиция.
Урарът се дава чрез благословение по време на ръкоположение и е задължителна част от литургичното облекло на дякона.
Символика
Урарът символизира ангелските крила, защото дякънът изпълнява ангелска служба. Прехвърлянето на урара на лявото рамо означава, че дякънът носи Христовото иго частично, тъй като все още няма пълната духовна сила да го носи изцяло.
Базкурар
Когато дякънът носи расо и урар на лявото рамо, полудякънът (петата степен от духовната йерархия) също носи расо, но вместо урар, носи базкурар на лявата си ръка – т.е. на лявата предмишница. Това символизира носенето на една четвърт от Христовото иго и е знак за ограничената духовна отговорност на полудякъна.