Вакасът е част от свещеническото облекло, който се прикрепя към раменете като яка на шурчара. В миналото той е бил закрепен за шлема (сагаварт) и при обличане е падал върху раменете, покривайки врата. По-късно се обособява като самостоятелна част от облачението.
Това, че вакасът първоначално е бил неотделима част от шлема, се потвърждава от факта, че и двата се изработват от една и съща тъкан, в един и същи цвят, със същите декоративни елементи, а не от различен плат, какъвто се използва за останалите одежди. Древните литургични наръчници не съдържат отделна молитва за вакаса, което също показва, че той не е възприеман като самостоятелна част, а като продължение на шлема.
Вакасите се изработват със същата материя, орнаментика, цветова гама и бродерия като шлемовете. Обикновено върху тях са избродирани или отлети изображения на Христос и на дванадесетте апостоли.
Произходът на вакаса е вдъхновен от ефода на Аарон в Стария Завет, за който се казва:
„Когато Аарон влиза в Светилището, нека носи на гърдите си напомнящата плочка на съда с изсечените имена на синовете Израилеви, за да бъде тяхната памет пред Бога завинаги“ (Изх. 28:29).
Затова и на нашите вакаси понякога се изобразяват дванадесетте апостоли, които са родоначалници на Новия Израил – Църквата Христова.
В днешния си вид вакасът е уникален за Арменската апостолическа свята църква и не се среща в другите източни или западни традиции.
Вакасът символизира заблуденото агне, което служещият свещеник е поел на раменете си и го представя пред Светото Тайнство, за да бъде то изкупено чрез животворящото Тяло и Кръв на Христос, да бъде възстановено в общение с Бога и да се присъедини към основното стадо на светата Църква.
Също така вакасът е знак на праведност и напомня на вярващите за обещаното от Спасителя благо и леко иго.
Името „Варшамак“ е с латински произход и не се използва в Арменската църква, макар че в литургичен наръчник от 1880 г. е използвано като синоним на вакас.