Жезълът в Църквата е символ на длъжност и сан, знак на чест за монашествуващите духовници. Той е символ на духовна власт, пастирство и водачество. Връчва се по време на ръкоположение с благословение и молитва. Жезлите се изработват от различни материали – метал, дърво, кост и др. Изключително рядко се срещат и кристални или стъклени жезли. Височината им обикновено е колкото ръста на носещия ги духовник или малко по-голяма.
В днешно време в Арменската църква съществуват два вида жезли – вардапетски и епископски (пастирски), които се различават по украсата на горната си част.
Вардaпетски жезъл
Вардапетският жезъл е със змийски глави – украсен със змии, с две или с четири (или повече) змийски глави. Той символизира истинското богословие, след което човек се удостоява със спасение, както медната змия, направена от Мойсей (образ на Христовия кръст), към която погледналите в пустинята били избавени. При жезъла с две змийски глави те са обърнати една към друга, между главите има сфера – символ на света, върху която има малък кръст, а долната част на телата на змиите е свързана. Жезлите с четири змийски глави нямат различна литургична употреба, просто са по-богато украсени.
Жезълът със змийски глави в гръцката традиция се използва от епископите. Така е било и в древността и при нас. От времето, когато започват отношения с Латинската църква, католикосът Григор IV Тъгъ през 1184 г. получава пълен свещенически облачител от папа Луций III, след което змийските жезли започват да се използват от вардапетите.
Епископски (пастирски) жезъл
Епископският или пастирски жезъл навлиза в Арменската църква по подобие на латинската. В горната част той има закръглена, навита навътре форма (спирала), която обикновено е украсена с елементи, наподобяващи пъпки – по образец на жезъла на първосвещеника Аарон, който разцъфтява. Този вид жезъл наподобява разлистено и разцъфтяло клонче.
Тези жезли силно напомнят на обикновените овчарски тояги, поради което се наричат също и пастирски жезли.
Върхът на спираловидната част при някои пастирски жезли също завършва със змийска глава (но само една).
Епископските или пастирските жезли се носят от епископи и католикоси.
Католикосът използва по-богато украсен жезъл, в чиято горна част е поставено изображение на орел, избродиран с позлатени нишки, като част от специална украса, наречена „дастарак“.
Католикосите, патриарсите и предстоятелите на епархии (само в рамките на своята епархия) при тържествени и официални случаи използват аса – като знак на своята власт. Аса е дълъг жезъл, достигащ до гърдите на носещия го. Той не се използва при литургични действия и, за разлика от жезъла, предназначен за богослужебна употреба, украсата на асата е по-скромна. Горната ѝ част се изработва от различни метали, носи художествено изработен кръст. Остатъкът от тялото на асата е от дърво, слонова кост и др. Срещат се и изцяло метални такива.
Асите на патриарсите и католикосите са по-високи и обикновено достигат до раменете им.