На празника Успение на Пресвета Богородица, веднага след Божествената литургия, се извършва обред на благословия на гроздето, а след това благословените гроздове се раздават на хората. Този обичай няма нищо общо със самия празник, а произлиза от много древни времена. Според древния обичай първата реколта за годината се е принасяла в дар на Бог. Според закона тези култури са били пшеница, ечемик, грозде, смокини, нарове, маслини, мед и др. Чрез тази церемония на приношение хората изразявали своята благодарност към Бога за доброто, на което са се радвали, и по този начин си осигурявали и Божията благословия за изобилието на предстоящата реколта.
Подобен обичай се споменава и в Стария Завет: „Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава за наследство, и я завладееш, и се настаниш в нея, вземи първите плодове от всички плодове на земята, които ще получиш от земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, и ги сложи в кошница, и иди на мястото, което Господ, Бог твой, избере, за да призове там името Си“ (Второзаконие 26:1-2). Както в Юдея и други страни, тези церемонии са съществували и в Армения в предхристиянския период. Арменците посвещавали първите плодове и реколтата от годината на храма. Така, когато започвали празниците на Навасардиан, хората тържествено носели хубавите неща от градините си в храма и ги поднасяли на боговете на реколтата и плодородието.
По време на християнската епоха гроздето е било избирано като символ на годишната реколта и само гроздето се е носело в църквата, за да бъде благословено. Тази церемония се е извършвала главно в църквата. В миналото тази церемония се е провеждала в градините на духовенството или други лица. Свещеникът, с ножица в дясната си ръка, е отивал в процесия до църковната градина, която се е наричала рай. Ако църквата не е имала градина, той е отивал в градината на селския или градския старейшина и там, в присъствието на вярващите, е извършвал церемониите по благословия на гроздето и зърната. След това са се отправяли добри пожелания за изобилие от плодове. Обичайно е било да се дава дял и на птиците, като за тази цел благословените гроздове са били окачвани на високи места.
По време на благословията на гроздето в църквата се пее химнът „Слава на Светия кръст“, четат се откъси от Светото Писание, след което се чете молитвата на Свети Нерсес Благонравни, написана за благословията на гроздето. В молитвата се споменава, че Бог е създал растителността на третия ден, след което е дарил на Адам и Ева лесния и луксозен живот в рая. Но те, бидейки беззаконни, са били изгонени от рая и Божествената благословия е била променена на проклятие. Бог обаче не е пренебрегнал човека. С идването на Единородния в света оковите на проклятието са били вдигнати и хората са били освободени от робството на греха и смъртта.
По време на благословията на гроздето се отправят молитви не само за плода, но и за неговия производител, земеделецът и земята, като се иска от Създателя година, която е изобилна, плодородна и свободна от всякакви злополуки и бедствия, както и от разрушителни ветрове. Божията благословия се търси и за онези, които раждат плода, за да станат достойни за небесната награда. По време на церемонията, с проповедта на дякона, благодарим на Бога, нашия благодетел, и Го молим да благослови плодовете на лозата с първоначалната Си благословия и да ни дари като вино радост и храна за здраве, душа и тяло. Едновременно с това се обръщаме към застъпничеството на Света Дева Мария, чрез която ни е даден Плодът на живота и безсмъртието, Иисус Христос. След това свещеникът благославя гроздовете, принесени от хората, добавяйки Божията благословия към плодовете, така че, вкусвайки материално тези плодове, да можем да получим в душите си познаваемите Божии благодати. Свещеникът също така моли в този свят да се наслаждаваме на материалните блага, които Той ни е дал за слава Господня, а в отвъдния живот да бъдем достойни да ядем и пием с Господа от плодовете, които са на трапезата на царството, според неизменното обещание на Господа.
С идването на Христос човешката природа отново беше благословена. Но гроздът е най-благословен от всички плодове, защото Господ възвиси лозата над най-могъщите дървета и я почете повече от другите растения, наричайки Себе Си Лоза, според това слово: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15:1). А онези, които са свързани с Господа в любов, Той нарече пръчки, а Отца – Земеделец, за да може Отец, като подрязва лозата, да я направи плодоносна в правда и да направи подрязаните пръчки гориво за вечен огън. От плодовете именно гроздето послужи на Христос под формата на вино на Тайната вечеря, като символ на Неговата свята Кръв. В Горницата нашият Господ, като взе виното, го благослови и каза: „Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Матей 26:28), чрез която бяхме изкупени и освободени от робството на греха и смъртта.
В южните райони, където гроздето е узрявало по-рано, благословията на гроздето се е извършвала на Вардавар.