Дните на царството на Господа Господа Иисуса Христа нямат нито начало, нито край; а славното рождение и въплъщението като човек от Пресветата Дева Мария Богородица се яви чрез откровение на цялата вселена чрез истинната проповед на светите апостоли, които се удостоиха с мястото на светиите и с даровете на истинната вяра. А мнозина сметнаха истината на вярата за невероятна; те са слугите на заблуждението, обхванати от суетата на този свят и смятат въплъщението на нашия Господ Иисус Христос за бълнуване, което наистина е съблазън за юдеите и безумие за езичниците. А Бог пожела да съедини всички Свои слуги за спасение в истинното богопочитание.
В онова време се надигна суровото идолопоклонство на Диоклетиан в римската земя: човек злобен и зверски по нрав, противник на християнската вяра и силно подвластен на измамата на суетните идоли, в безбожието си имащ един любим единомишленик, на име Мангнентий, който беше втори в царството му, и беснееше против християните, разярен от нечестието към идолите. Те двамата замислиха коварство — из основи да унищожат поклонението на християните и всички да принуждават да се покланят на изображенията на идолите. Защото [Диоклетиан] от рождение беше развален от идолска прелест, особено от статуята на Аполон. Като седяха заедно, мислеха да напишат едикт от името на царя така: „Диоклетиан, почитан и велик цар на римляните, до всички управители на света, стратези, съдии и князе, които сте под моя ръка, поздрав! Понеже до нашия божествен слух достигна вест и твърде ни смути, че се усилва нечестивата ерес на християните и че те се покланят на някакъв роден от еврейка жена на име Мария, чието име е Иисус, като на бог. А на великия бог Аполон, на Хермес и Дионис, на Херакъл, на Зевс, които даряват мир на нашия свят, те враждуват и хулят, а оногова, наречен Христос, почитат като Бог, когото юдеите разпънаха като заслужил смърт и магьосник. Затова заповядваме всички християни, където и да бъдат намерени, мъже и жени, във всички градове и области, да бъдат подложени на жестоки мъчения, за да принесат жертва на нашите богове и да се отрекат от онова заблуждение. Които се съгласят — да се удостоят с прошка, а ако не — да бъдат предадени на люта смърт — на огън и меч; да знаят, че непоколебима е нашата заповед, и ако някой се забави да изпълни нашата божествена заповед — [този] присъдата върху него [да се разпростре]“.
Когато такъв писмен указ и заповед пристигнаха, навсякъде се въздигна голямо гонение против християните, та много именити мъже отпадаха от тежките мъчения. Диоклетиан още повече беснееше, повика при себе си целия двор и войската, и отново се съветваше да изтребят всички християни. Онези, които бяха при царя, със страх мислеха да действат по закона. А Диоклетиан произнесе реч и каза: „На мен така ми се струва, възлюбени мои, че няма нищо по-почтено от това да почитаме нашите богове, защото те ни дадоха царство и спасение на всички хора; затова считам за справедливо отсега да принасяме непрестанно жертви на нашите богове. А ако се намерят християни, които враждуват с нашите богове — с всякакви средства да бъдат подлагани на мъчения, докато тяхната люта вяра изчезне и споменът им се погуби чрез смърт“. Единодушно отговориха на царя и казаха: „С охота приемаме вашите божествени заповеди на великото ви царство и грижата, и желаем да почетем нашите безсмъртни богове, както и вашата мощ. Отсега, ако се намери някой, който дори в ума си произнесе името на Христос — ще бъде предаден на смърт“. Тези нечестиви и неправедни съвети замисли тиранинът публично. Водени от царската заповед, щом срещнеха християни, ги считаха за врагове на царя, за да ги измъчват и терзаят.
Тогава, като светла и пресияйна звезда в тъмната нощ, изгря скъпоценната перла на Христос — воинът Христов на име Георги, за да разпръсне мрака и мъглата на многобожието и заблуждението на суетните идоли. С небесно наставление и спасително слово укрепяваше всички достойни чрез своя подвиг. Защото презря нечистите заплахи на Диоклетиан, заблуждението на князете и стратезите и никак не обърна внимание на очакваните мъчения; напротив, похули всички, които се почитаха, и с боголюбиво сърце говореше в себе си: „Георгие, защо се бавиш? Ето, Господ те зове да влезеш в Неговата сватба, платното е разгънато, трапезата е готова — защо се задържаш? Влез преди да се затвори вратата, защото близо е до нас Христос, Който за нас претърпя кръст, и вика и казва: ‘Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият’ (Мат. 10:28). Помни, Георгие, евангелското учение и верния Господен благовест, който каза: ‘Всеки, който Мене изповяда пред човеците, и Аз ще го изповядам пред Отца Си, Който е на небесата’ (Мат. 10:32; Лук. 12:8). Не гледай, Георгие, към временния и преходен свят, който е сянка на небесния живот, и към суетната слава на света спрямо небесната надежда. Защото всяка човешка слава е като цвете и трева; малко потърпи и ще бъдеш причислен с ангелите към вечния живот“. Така говори в себе си, и малко повишавайки гласа си, с такова добро наставление се утвърди — и не само че не се уплаши от заплахите на тиранина, но и проповядваше словото на истината, и като осмиваше предстоящите мъчения, с подвига си оставяше прекрасен спомен на Светата Божия Църква за велико учение.
Святият Христов свидетел беше от Гамирк, свободен по род и много богат, украсен с божествена мъдрост, и многократно е носил трибунска власт с явна чест и беше от антикороновия легион. След това, заради многото си подвизи, царете му дадоха честта на комит. Когато видя безмерното заблуждение, което вършеха срещу Христос онези, които бяха служители на идолите, той побърза, раздаде имота и притежанията си и ги даде на бедните и сиромасите, и като подвижник се оголи от всичко. На царския съд и на дворния площад, сред всички стратези, които седяха на съдилището, и другите князе, които бяха пред царя, доброволно високо извика и каза: „Аз съм християнин, царю, и бях насърчен от истинния и небесен Цар — Иисус Христос, и съм между вас учуден на вашето толкова голямо заблуждение към идолите, и не познавате единствения жив Бог, Твореца на всички твари, Който и това царство ви е дал. И тъй, о царю и всички съпрестолници, не се заблуждавайте от прелестта на демоните, защото боговете, които не сътвориха небето и земята, ще изчезнат (Ис. 10:11). А християните се покланят на единия Отец Бог и на единия Господ Иисус Христос, Божия Син, чрез Когото стана всичко, и на Светия Дух Бог — съвършена Троица в едно Божество и царство — чрез Кое тук живеем благочестиво, а след кончината очакваме вечен живот. А вашият култ е достоен за изобличение, защото е бълнуване на бесовете и няма истина в него: това е дело на сатаната, който потапя своите поклонници в погибел и загуба“.
Тогава Мангнентий, който беше втори и любимец на царя, го погледна и каза: „Как ти е името, или кой си ти, че имаш такава дързост?“ Свети Георги отговори: „Преди всичко името ми е християнин, но между хората се наричам Георги“. Диоклетиан, царят — бездънният змей — го погледна и каза: „Георгие, ние сме чули за теб, че си изряден винаги в мъдрост и храброст и си се удостоил с честта на нашата дворцова грижа. Затова пристъпи, принеси жертва на боговете, за да не загинеш зле, а напротив да се насладиш на нашата любов с чест и още повече на нашата грижа, и да имаш дръзновение в наше присъствие. А твоята тази празна смелост не ти е от полза“.
Свети Георги рече: „Царю, блажено би било ти да ме слушаш и да познаеш единия истинен Бог, за да се удостоиш за небесното царство. Но сега властта ти е временна, и твоите обещания и благости са безсилни да ме изтръгнат от благочестието към моя Бог. Твоята чест да бъде за теб и твоето обещание — за онези, които ти се нравят; а аз имам Христос — небесния Цар, Който ми дава слава и победа над противника и неговите служители“. И разгневеният цар заповяда да го окачат на дърво и с копие да ударят корема му и да го хвърлят на земята. И щом сториха това, кръв избликна от тялото му, но копието се прегъна като олово. Тогава свети Георги каза: „Благодаря Ти, Христе, че обърна изцяло назад меча на служителите на сатаната и развали гнева на този насилник против мен“.
И Диоклетиан, изпълнен с ярост, заповяда да го свалят от дървото и да го отведат в тъмница, нозете му люто да се заклещят в клада, а на гърдите му да поставят голям камък, който четирима мъже да положат. И когато положиха камъка на гърдите му, свети Георги с висок глас извика и каза: „Благодаря Ти, Всевишни Боже, че се удостоих да нося тежък товар върху сърцето си, който утвърждава неизменната ми изповед към Теб“.
На следния ден сатаната внуши на Диоклетиан и съпрестолниците му, и те заповядаха да се приготви голямо колело, съставено с всякакви хитрости, и го направиха — подобно на дърводелски прес, от всички страни съставено с остриета. И беззаконният насилник заповяда да донесат колелото. И го довлякоха там; той гледаше тази люта машина, съставена с дяволско изкуство, и каза: „Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че ме призова към това състояние: Ти, Който бе разпнат между двама разбойници и вкуси смърт — защо да избавиш човека от смърт? В този час ми дай безстрашна изповед и запази душата ми от клопките на клеветника“. Като изрече това, бе хвърлен в колелото, и тялото му бе люто разкъсвано.
Царят, заедно с Мангнентий, видя и възкликна: „Всички да знаете, че няма друг бог освен Аполон, Посейдон, Херакъл, Зевс и великата Артемида. Къде е Богът на Георги? Защо не дойде и не го избави от ръката ми?“ И заповяда да го оставят така в мъчението на колелото и отиде да обядва.
А в десетия час се чу силен шум и глас от небето, който казваше: „Дерзай, Георгие, и бъди безстрашен, защото мнозина чрез теб ще повярват в Мене“. А палачите, които го пазеха, като се уплашиха от прозвучалия глас, уплашени избягаха. И Ангел Господен слезе, избави го от онова мъчение и възстанови тялото му здраво, поздрави го и каза: „Радвай се, Георгие, и вярвай на Твоя укрепител, и продължи своя подвиг, защото ето — ще ти дадем венец на съвършената изповед“. И свети Георги с радост стана, благодари на Господа и ходеше, пеейки псалми: „Ще Те възвеличавам, Боже мой Царю, и ще благославям името Ти вовеки“ (Пс. 144:1), и „Направи прав мой път, Господи, и да не ме обладаят всички беззакония“ (Пс. 118:133).
И дойде на място, където беше статуята на Аполон, и там намери царя и Мангнентий и всички приятели на царя — принасящи жертви на идола и покланящи се. Георги пристъпи и извика, казвайки: „Познай ме, царю, и Бога, Когото благовестих, Който ме избави от твоята ръка и от смъртоносните мъчения, които приготви за моята погибел, мислейки да ме погубиш, понеже си се заблудил да принасяш жертви на този идол“.
Като го погледна, царят каза: „Кой си ти?“ Светецът рече: „Аз съм Георги, когото по твоя заповед прикова на колелото и ме остави в колелото за умрял. Сега дойдох да ти покажа, че моят Бог може да ме избави от смъртта, която с вражда си приготвил“. Тогава царят заповяда да го хванат и приближат. Погледна го и каза: „Изглежда като сянка на насилствено умрелия, и ни мами“. А Мангнентий: „Подобен е нему“. Свети Георги рече: „Аз съм слугата Христов Георги, не се заблуждавайте от идола, но да знаете, че Христос може да възкреси мъртвите, които се уповават на Него, и да ги избави от вашата ръка“.
Като го видяха и чуха това от него, стратезите Анатолий и Протогион — наричани воеводи — повярваха с целите си домове в Бога и казаха: „Велик е Богът на християните, само Той е Бог — благословен во веки“. Като чу това царят, заповяда всички тях да изведат вън от града — в пусто място — и да ги изкормят. И когато отиваха към мястото на убийството, единодушно викаха, казвайки: „Господи Иисусе Христе, приеми с мир нашите души и ни постави в Твоето неизменно нетленно царство; приеми ни с малката изповед на Твоята вяра заради правдата и за прошка на греховете ни“. И така се извърши тяхното свидетелство в Христос Иисус.
Тогава и царицата Александра чу за свети Георги, и самата тя повярва в Господа, дойде при царя и с дръзък вик каза: „Аз съм християнка, слугиня на Божия свети Георги“. На тази реч на царица Александра отговори Мангнентий и каза: „Кажи ни, царице Александро, защо възхвали Христос и презря боговете?“ А тя рече: „Като пожелах по-Висшия, презрях по-малкото“. Като каза това, отиде със страх Божий и непоколебима вяра. А царят се разгневи, заповяда да хвърлят свети Георги в варова яма — и в същия час го свалиха и го заровиха във варта три дни и три нощи, и даде заповед на пазачите да бдят, никой да не посмее да го извади оттам. „След три дни — каза царят — войниците ще отидат и ще извадят костите на насилствено умрелия и ще ги пазят внимателно, никой да не узнае за това“. И когато войниците отидоха при варовата яма, и мнозина други дойдоха да видят. И когато отместиха варта, намери се свети свидетелят — без никаква повреда по тялото му, защото Ангел Господен беше с него, подпомагайки го по Христовата заповед. И като го видяха, всички извикаха: „Велик е Богът на християните“. Това като чу царица Александра, и тя, виквайки, дойде там: „Велик е Богът на християните и няма друг освен Него“. Повярваха и войниците, изпратени от царя да извадят светеца от варовата яма.
Като чу това царят, заповяда на войската да отиде, да залови светеца и да го доведе при него. И когато доведоха светеца, царят седна на съд с велможите си и го попита: „Кажи ни, кой те оживотвори?“ Светият свидетел му отговори: „Може би пак ще чуете и няма да повярвате, но да знаеш, царю, че Иисус Христос, Божият Син, ме пази от всички твои мъчения и всички, които прибягват към Него, избавя от клопките на сатаната“.
Тогава царят заповяда да приготвят железни обувки с прави остри пирони, да ги нажежат, да ги хванат с клещи и да ги обуят на светеца, и да го карат да ходи. А светецът, не можейки да върви, казваше в себе си: „Върви, Георгие, към състоянието, приготвено за теб“, и със сълзи се молеше: „Господи Боже мой, Спасителю на мъртвите, прибежище на гонените, търпение на страдащите за Твоето име, не ме оставяй, но ми дарувай търпение до край“. И като свърши молитвата, глас от небето му каза: „Дерзай, Георгие, защото Аз съм с тебе, за да те избавя“. В същия миг тялото му бе изцелено. И царят заповяда да го отведат в тъмница, а сутринта царят му каза: „Докога, с втвърдено сърце от магии, ще издържиш мъченията, и чрез магьосничество с помощта на бесовете — съгласи се с мен и отсега принасяй жертви на боговете“.
Светецът каза на царя и на приближените му: „Като получавам помощта на моя Бог, приемам всички ваши мъчения и пред вас останах жив — свидетелствайки силата на единия Бог, и отново съм готов да приема всички ваши мъчения за Христовата вяра. А вие каква надежда имате, че напразно почитате бездушни, нечисти идоли, които са нищо, и ставате участници в тяхната гибел? Засрамете се отсега да наричате богове тези, които с лакомия и пиянство, с войни и убийства са поживели малко в тоя свят и вечно ще се мъчат в неугасимия огън, който е приготвен и остава за всички, които ги почитат“.
Като чуха това царят и целият двор, заповядаха да го бият без пощада с волски жили, и когато го биха много часове, царят му каза: „Окаянни, докога няма да се съгласиш и няма да принесеш жертва на великите богове, за да се удостоиш с голяма чест и да живееш?“ А светецът каза: „Аз непрестанно принасям жертва на хвала на живия Бог, Който ме избавя от вашите ръце и ще ме удостои с небесна слава и чест. Блажено би било и вие да ми повярвате и да се покланяте на единствения истински Бог“.
Тогава царят заповяда да го хвърлят в тъмница и сам отиде в двореца. А когато светецът беше в тъмницата, всички вярващи идваха през нощта при него, даваха нещо на тъмничаря и влизаха, и от него се учеха на вярата в Христос. И които имаха болести — различни немощи — и слепи довеждаха при него, и той ги лекуваше с молитва. Някой си светски човек на име Глюкерий видя изцеленията, които вършеше, дойде, падна пред него, и извика: „Вярвам в твоя Бог, защото Той е Бог, и няма друг освен Него“. В същия час палачи и войници го уловиха, заведоха го при царя за станалото. А царят, разгневен, не пожела дори името му да попита, а заповяда да го накълцат член по член. А той, изповядвайки Христос, извика: „Истинни Боже, Който си сътворил всичко, не ме презирай като негоден съд, защото повярвах в Теб — в Отца, Сина и Светия Дух, и се боя, понеже съм без свето Кръщение; пожелах да се кръстя, но не успях; по Твоята воля, Господи, ще се спася; за това Те моля, Господи Иисусе, нека кръвта на моето заколение ми бъде за Кръщение, защото Ти си сърдцевед, изпитващ тайните и доброволното намерение“. И глас му дойде от небето, казвайки: „Дойди, Глюкерие, при Мене с радост“. И така бе принесен светецът.
И пак отидоха при Диоклетиан и казаха, че мнозина, като ходят в тъмницата, се учат от Георги и всички привлича на своя страна, изцелявайки много тежко болни. Тогава той заповяда да доведат Георги при него, а Мангнентий каза на царя: „Християнският род е трудносмъртен и упорит; затова умоли с благост този човек, та може би по твоя съвет да принесе жертва на боговете и да го развеселиш с почести“. А свети Георги, като дойде в двореца, каза, пеейки: „Боже, погледни да ми помогнеш“ (Пс. 21:20; 39:14; 70:2), и „Господи, побързай да ми помагаш“ (Пс. 70:2).
Тогава царят почна да го убеждава: „Кълна се в слънцето и във всички богове: ако ме послушаш, Георгие, и принесеш жертва на нашите богове — много неща ще ти подаря и ще те призная втори в моето царство, понеже те щадя и ми е жал; повече желая живота ти, отколкото люта смърт заради непослушанието ти към мене“. А свети свидетелят каза: „Добре рече сега. Защо не ми каза такива неща по-рано? След толкова мъчения къде да оставя враждата си?“ Царят казва: „Припиши вината на твоя баща, принеси жертва на боговете и с мен ще бъдеш почитан в двореца“. А свети Георги рече: „Понеже заради мен се разкая, царю, сега ще се съглася с твоя ум; къде са твоите богове? Да отидем при тях“. И царят много се зарадва и заповяда всички князе и войската по целия площад да дойдат в храма на идолите, и така прогласи: „Ето съмишленикът на галиляните — Георги — се съгласи да принесе жертва на великия Аполон“. И всички езичници възкликнаха с възторг: „Аполон победи! Диоклетиане царю, царувай вовеки! Велики са боговете на царя!“.
Влязоха в храма на идола и когато всички утихнаха, свети Георги застана, погледна статуята на Аполон и каза: „Ти бог ли си, че хората трябва да ти се покланят?“ А нечистият дух, който беше в образа, извика, казвайки: „Аз не съм бог, нито онзи, който е с мен; а истинният Бог е Един — Който сътвори всичко — и Неговият Син Иисус Христос и Светият Дух. А ние сме Неговите ангели — отпаднали от Него — и се наричаме демони“. Свети Георги рече: „И щом не сте богове, защо заблуждавате хората? И сега как смеете да стоите тук, когато дойдох аз — слугата на Бога, наречен Христос, истинния Божи Син?“ И в същия миг стана голям смут и вопъл на демоните, и всички идоли в храма паднаха и се разтрошиха, тъй като той направи със знак и слово Христовия знак. И като видяха станалото, езическите жреци пристъпиха към свети Георги, хванаха го, викат: „Премахнете този магьосник, който с беснеене заблуди всички и погуби боговете“.
Царят се разгневи, и с помощта на демоните и под водачеството на жреците рече на светеца: „Злочест, пълен с всякакво магьосничество и прелъстяване, не ми ли обеща да принесеш жертва на Аполон?“ Светият свидетел каза: „Безумен и безсрамен, аз извърших моя жертва на Христос — моя истински Бог, и затова всичките ви богове се развалиха. Поне сега разбери, царю, че те не могат да помогнат нито на себе си, нито на другиго, защото идолите са безчувствени, а демоните — прелъстители на безумните — и сега се погубиха чрез слугата Христов“. Тогава царица Александра, като чу станалото, отиде при царя и пред него извика: „Боже на своя непобедим воин свети Георги, очисти моите грехове и не помни безумните ми дела, Господи Боже, но помни промяната ми и дай ми дял и участие с християните и със слугата Ти Георги“. И мнозина други повярваха в Господа.
Тогава царят се разгневи и произнесе присъда за свети Георги и Александра; на светеца-мъченик каза: „Ето, най-зъл Георгие, и царицата заблуди и я подложи на смърт. И тъй, иди с нея да получиш достойна присъда за хулата против боговете“. И такава присъда издадоха: „На Георги, съмишленик на галиляните — задето не се поклони на Аполон и понеже заблуди с него царица Александра да хули боговете — чета тази присъда: заповядвам да му се отсече главата с меч; също и на Александра, заблудена от него“. И веднага войниците ги взеха и изведоха вън от града. С готовност, вървейки към мястото на убийството, Александра — с мисъл молеща се Господу, само устните си движейки и очите си към небето въздигайки — седна на едно място и с мир предаде духа си.
А свети Георги го заведоха на мястото за обезглавяване, и каза на войниците: „Малко почакайте, братя, за да извърша молитва“. И като го оставиха, погледна към небето, простря ръце, въздъхна дълбоко и каза: „Господи Боже мой, Който си преди всяка вечност, на Когото се уповавах от младостта си с прекрасната и истинна надежда на християните и с верното обещание на Твоите слуги за нетленно съкровище, Който ни даряваш благодатните Твои дарове, преди да поискаме — чуй ме, Господи, и ми дай да претърпя до край изповедта на моето свидетелство. И сега приеми душата ми и ме избави от земния и нечист дух и за Твое благоволение ме упокой между Твоите светии; и дарувай прошка на тези езичници, които ме мъчиха, а Твоите слуги, които прибягват към Твоето име, просвети с познание на истината. Защото желаеш всички да живеят. Прати помощ на онези, които призовават Твоето име, дай им Твоя страх и желание, любов към светиите — та като извършват тяхната памет, да подражавам на тяхната вяра — за да се удостоя с тях с небесния живот и вечния царския Твой — защото Твое е царството и славата на Отца и на Светия Дух — во веки. Амин“.
След молитва падна на колене, извиси шия и каза: „Изпълнете царската заповед“. И с удар на меча на войника бе посечен в Господа свети свидетел Христов Георги — в месец Мехек (Април) на двадесет и третия ден, в петък, в седмия час — в слава на пресвятата Троица — сега и винаги и във векове веков. Амин.
Аз — Пасикратес, слуга на свети Георги — като ходех с моя господар, с всяка точност написах това възпоминание.
Чудесата, които станаха чрез свети и велики Христов свидетел Георги — за младия Георги от пленения готски род и спасения чрез светеца
Вие, които желаете да се удостоите с Божиите дарове с неколебима вяра и многомилостиво — празнувайте без леност паметта и празника на светиите. Наистина знаейки това — светии, които се прославят с нашето слово, ще ни посетят и ще бъдат покров и надзорници нам […]
[…] Когато това чуваха сродниците и сънародниците, състрадаваха и утешителни думи им говореха. В плен добре разбираше и отрокът; онази вечер, чиято утрин беше празникът на светеца — понеже в кухнята беше огън запален, за да заври виното — защото онзи родоначалник бе привикнал да пие виното топло. Отрокът тъжеше със сълзи, мислейки печално: „В моя дом днес родителите ми ще извършат паметта на светеца. И сродниците, които са там близо — сега ще са насядали около трапезата. Аз — окаяният, пленник и странник — в предишния празник бях с тях, празнувайки и радвайки се с тях, събирайки се в истинския храм на светеца, съслужител и съпеевец им бях; а сега — в земя на чужденци — в плен и служба — съм странник. Само аз, свети Божий, се оказах недостоен от онези, които влизаха в твоя честен храм. И днес родителите ми извършват твоята свята памет и не ме виждат; твърде много ще скърби майка ми, понеже се събират за твоя празник и не ме виждат, не чуват гласа на моето псалмопение. Как да не гори сърцето й и да не разкъса одеждата си, нанасяйки удари на себе си? Кой ще премахне въздишката на баща ми, или кой ще може да противостои на неговия плач, и кой ще утеши сълзите на страдащата ми майка? И аз днес какви благословения и кои псалми да изпея на твоя празник, освен безполезни сълзи? [Само] празни въздишки ще принеса от моето натъжено сърце. Бъдете здрави, майко моя; бъдете здрави, всички мои роднини, приятели и познати, и споменавайте ме в моя плен. Ако като жив ме споменавате — молете се за мен; или ако като мъртъв — оплаквайте ме. Бъди здрава и ти, честни свещенико — свят служител на този храм — ти, който ме възпита и ме научи на Свещеното Писание; и сега спомни ме с твоята честна молитва. Бъдете здрави и вие — мои връстници, съпсалмопевци и съпеевци — сега — на празника на светеца — не забравяйте чужденеца — мене — в чужбина и плен“.
Като каза това — в тишина проливаше сълзи като река от очите си, защото от страх пред чужденците не смееше с глас да плаче. Сега внимавайте на това чудо; разширете сърцата си и по-широко отворете слуха си. Докато това мислеше отрок Георги, слугите му побързваха, за да донесе бързо — да вземе горещия съд от огъня. И той, избърсвайки сълзите от лицето си, взе съда от огнището — докато кипеше бурно — о, какво удивително чудо! — силно се удивлявам и космите на главата ми настръхват — и не зная какво да кажа, ала трябваше да се изпълни Господното слово, което каза на апостолите: „Който вярва в Мене — делата, които Аз върша, и той ще върши“ (Йоан 14:12). Докато отрокът вървеше със съда в ръка, внезапно бе понесен към висините и светецът мигновено го доведе в къщата, където гостите бяха насядали. Той държеше горещия съд, който все още кипеше, както когато го взе от огъня. Като го видяха родителите му и онези, които бяха седнали, много се удивиха и на висок глас говореха. И повече — от радост и неочаквана веселба — родителите му паднаха на земята, а другите го прегръщаха и целуваха. И почнаха да разпитват за идването му. И отрокът позна дома си и родителите си и онези, които седяха — в недоумение и голямо удивление. После, дойдя на себе си, разказа за себе си, като казваше: „Само това зная, че в този час бях в плен и служба в земята на българите, и този съд, който виждате в ръката ми, взех от огъня в кухнята и исках да отида при господаря си. Когато се качвах по стълбите на храма, там видях човек на кон — във вид на войн; от него лъчезарността блестеше повече от слънцето. И внезапно ме грабна и аз се изпълних с голямо удивление и нищо друго не знаех — само чух шума на водата, която плискаше по копитата на коня. И в един миг се оказах тук, където ме виждате. Понеже бях в лъчите на светлината — не разбирах къде съм, докато не ме попитахте“.
Като чуха това, веднага излязоха от къщата да търсят спасителя и оживителя на отрока. И понеже беше невъзможно да видят скороходния мъченик, пак се върнаха в дома си и се чудеха на чудото, особено понеже съдът още кипеше в ръката на отрока.
Родителите на отрока дойдоха на себе си, прегръщаха, целуваха го и със сълзи говореха: „Наистина това е нашият син; дали е истинско, или сън? Ако е истина — видяхме светлината на очите ни и утешителя на сърцата ни. Благодарим на Дароподателя Бог и на Неговия велик свидетел. И вие, които плачехте с нас за загубата на нашия син, сега се радвайте на явяването на нашата светлина“. Какво не казваха и какво не правеха за новото чудо, достойно за благодарност? За това узна целият край и славеха Бога, и принасяха благодарение на светеца. И заповядаха от онова врящо вино да пият всички седящи, понеже не преставаше да кипи.
Сега чуйте други чудеса върху чудото: онзи съд, който отрокът държеше в ръката си, не беше голям, а много малък; а събраните за паметта на светеца бяха множество; и достигна за всички, които бяха там; и за толкова време никак не изстина, а все така кипеше, сякаш от възпламеняването на огъня бе принуден. И както по времето на Илия елейният съд на вдовицата не намаля и брашняният съд не се свърши, така и този съд — не намаля от толкова раздаване; а както са пластовете, които са във водата, и от огъня възпламенен отвън огънят не угася водата, но повече я възпламенява — така и силата на този божествен огън чрез действието на свети мъченик се възпламеняваше силно с топлина в ръката на отрока. О, ново и удивително възхищение! Като чу това чудо, кой няма да прослави Онзи, Който е прославен в светиите?
А родителите взеха отрока и отидоха в най-святия храм на светеца. И със сълзи на радост оросяваха пода на църквата и принасяха такава благодарност: „Благодарим ти, свети Божий, за твоята молитва и помощ, че не презря нашето моление, но извърши твоето застъпничество и като пазиш жив нашия син, го доведе при нас. И тъй, дай опрощение на твоите слуги за укорите и злите думи, които изрекохме за теб, понеже майчината болка разраняваше душите ни и естествената родителска жал се вълнуваше в утробите ни и ни принуждаваше да говорим неуместни неща“. И това, и повече от това благодарение принасяха на светеца, и дадоха този съд на храма на светеца за служение на непорочното тяло и кръв на нашия Господ Иисус Христос — за уверение на виждащите и свидетелство за чудото, което се случи с отрока. Всички жители на онези места чуха за удивителното чудо и идваха да видят съда в храма на светеца и повече принасяха благодарност на Бога, Който изпълнява волята на боящите се от Него, и казваха: „Чуден е Бог в Своите светии“, както пее Давид (Пс. 67:36), и „Чудни дела извърши Господ със Своите светии на земята“; „О, чудото велико; о, вярата на родителите; о, грижата и благият помощник! Какво е по-чудно от това“ (Дан. 13:32–34) — с думите на пророк Авакум, който бе грабнат от мъглива земя и донесе обяд на пророк Даниил във Вавилон — сред лъвовете — и веднага се върна на мястото си. И този увенчан подвижник — този свидетел Георги — грабна отрока от службата — избавяйки го от зверската жестокост на варварина — и в един миг го отведе в дома му, както светите свидетели Христови Гурий, Самона и Авив — живото момиче — положиха в гроб и мигновено го грабнаха и като го поставиха в своя храм, дадоха го на майка му — здрав. Така бързонастъпният помощник Георги, като чу молбата на родителите, пазейки го жив от войната и избавяйки от езическата служба — го доведе при родителите.
А ти, о всепреукрашен и желан свидетел, непоколебим, от Бога насаден животворен клон; мъжествен и плодороден лозов клон, който храниш душа и тяло на онези, които с вяра призовават твоето име. О, похвало на мъчениците и сияние на подвижнически мъже, който за всички в опасност си готово прибежище, покров и пазител — за онези, които безколебателно искат твоето ходатайство — побързай и ни помогни и нам, които с желание прибягваме към твоето бързопомощно име и с копнеж извършваме твоята памет; избави ни от козните на видимите и невидимите врагове. Към теб се обръща и прославя всяка уста; теб благославя всеки език; и твоето желано и богозарно име е провъзгласено по цялата вселена. Обичай за всички вярващи е да прибягват към теб с призоваване на помощ — и са получили Спасител, Прибежище и неустраим Застъпник. Ти сам, пресияйни и с венци облечени свидетелю, велик между мъчениците, понеже имаш дръзновение у нашия Създател — Подвигополагател и Венецьдар — призови на помощ за нас твоите съмъченици — мъченици, прибежища и вождове на християните: безпристрастния първомъченик Стефан, Теодор, за когото при призоваване помощници те наричат с него съпричастни; свидетеля Меркурий; Димитрий Солунски; свидетеля Прокопий; Евстатий и неговите отроци; Естратий и неговите сподвижници; тримата свидетели, които по твой пример спасиха дъщерята на вдовицата — вдовица, живо положена в гроб; Акиндин, Пегасий и техните сподвижници; Проб, Тарахий и Андроник — и всички свети и доблестни мъченици — за утвърждаване властта на самодържавните царе — за да дарят мир на света и победа над враговете — по ходатайството на пресветата и винаги Дева Мария — за да прославим пресветия Бог с Отца и Светия Дух — сега и винаги и во веки веков. Амин.
Това чудо се извърши по времето на гръцкия император Фока Тиран. А от гръцки на арменски преведе свети първойерарх на Велика Армения Григорий Вкаясер, когото и да направи съвъенчан Христос със свети мъченик и с всички светии — и сам той да бъде благословен — във векове. Амин.