Празникът Успение на Пресвета Богородица е един от петте големи празници на Арменската църква и се отбелязва в най-близката неделя до 15 август, т.е. в неделята между 12 и 18 август. Този празник произхожда от най-древните времена на християнството и е установен през 582 г. от император Маврикий.
За живота на Света Богородица след Възнесението на нейния Божествен Син говори само Свещенното Предание. Според него, след Възнесението на нашия Господ Иисус Христос, Божията майка, покорявайки се на думите на Своя Син (Иоан 19:26–27), живя около 15 години под грижите на Йоан Богослов, апостола. Божията майка прекарвала дните и нощите си в пост и молитва. Често ходела на празния гроб на Господа и коленичила в молитва. Тя се радвала на вниманието и грижата на апостолите. Светата Дева имала мирна и тиха кончина.
По време на едно от посещенията си на Голгота пред нея се явил архангел Гавриил, държащ в ръце палмова клонка – символ на мира, и казал:
„Майко на светостта и пристанище на блаженството, храм на радостта и град на царството, път на човешкия род към Христа, настъпи твоето време да преминеш от този свят при Бога. Той, твоят Господ – Единородният Син, Който измежду хората те избра за Своя майка и за спасение на целия свят, днес благоволи да те пренесе със слава от този свят в неизследимата слава“.
Когато се завърнала у дома, тя разказала на Йоан, а после и на другите апостоли за вестта и им показала палмовата клонка, донесена от архангел Гавриил, от която се излъчвала небесна светлина. Апостол Йоан отслужил Божествена литургия, за да може Дева Мария за последен път да приеме Свето Причастие.
Така, подготвяйки се да отпътува за небесния свят, Божията майка заповядала да украсят стаята и да запалят свещи. Двете си дрехи и други вещи тя подарила на вдовиците и девиците, живеещи с нея, и изявила желание да я погребат в Гетсиманската долина – при нейните благочестиви родители и при Йосиф.
Накрая настъпил часът, когато трябвало да се извърши нейното преминаване от земята на небето.
Множество свещи горели. Апостолите обкръжили украсеното ложе, на което лежала Божията майка. В този миг нейното чисто и спокойно лице сияело, а от тялото се разнасял благоуханен мирис. Тя простряла ръце към изток и въздавайки благодарност, славословела Бога.
Изведнъж засияла неописуема светлина. Присъстващите се уплашили, когато над стаята под сияйни лъчи се явил Иисус Христос, придружаван от ангели и светии.
Светата Дева, тихо движейки устните си, се молела на Господа за спасението на целия свят. Тя леко се изправила от ложето, поклонила се на Господа и спокойно, сякаш в сън, предала душата си в ръцете на Своя Единороден Син. Душата на Пречистата се присъединила към светлия небесен воинстващ лик, а останалото тяло не заприличало на мъртво, а благоухаело като благовонен тамян.
Когато тържественото шествие, придружавано от блажените свети апостоли и други благочестиви християни, със свещи и факли, с псалми и песни, носело ложето към Гетсимания, внезапно над главите им се появил широк светъл облак, който започнал да съпровожда шествието. Градът се изпълнил със звуците на духовни песнопения. Разгневена тълпа нападнала апостолите и искала да разпръсне съпровождащите процесията.
В този миг облакът във вид на венец слязъл и обградил шествието като стена. Мнозина от гонителите ослепели. Според преданието, в този ден станало и друго чудо. Еврейският първосвещеник Софоний с ярост ударил свещения ковчег, за да го хвърли. В този момент ръцете му до лактите се отсекли и увиснали върху ковчега. Нещастният паднал на земята с вик, дълбоко разкайвайки се за думите и делата си. Апостол Петър, виждайки искреното му покаяние, изцелил ръцете му. Първосвещеникът след това се присъединил към християните и станал последовател на Христа. В този ден мнозина, които били в тъмнина, повярвали и се просветили, и множество евреи и езичници били кръстени.
Когато стигнали до Гетсимания, апостолите положили благословеното тяло в пещера и закрили входа с голям камък. Три дни апостолите и останалите вярващи непрестанно се молели при гроба на Богородица. В тези дни се чувало ангелско пеене и прославяне. А на четвъртия ден сутринта небесното войнство, предвождано от Иисус Христос, слязло от висините и възнесло тялото на Богородица на небето.
При погребението на Богородица апостол Вартоломей отсъствал. Когато се върнал в Йерусалим, дълбоко се натъжил, че не е могъл да отдаде последна почит на Пресветата. Той помолил апостолите да отворят гроба, за да я види за последен път и да се утеши. Апостолите се помолили и изпълнили желанието му. Когато отворили гроба, не намерили тялото на Светата Дева, а само погребалните повивки. И те прославили Бога, узнавайки за преславното Успение на Пресвета Богородица.
Земният край на Божията майка се нарича „успение“, а не „смърт“, за да стане ясно нейното пренасяне на небесата.
По-късно църковните отци, опирайки се на това Предание, установили празника Успение Богородично.
Към разказа за смъртта на Божията майка се прибавя и споменът за нейния неръкотворен образ. Когато Богородица била призована да премине при Своя Единороден Син, Йоан Богослов взел кипарисово дърво, от което бил изработен животворният кръст, и върху него изобразил лика на Богородица. Заедно с другите апостоли решили да я помолят да положи този дървен образ върху своето лице, да го благослови и със своето застъпничество да измоли от Господа милост за света, понеже проказата жестоко върлувала в Палестина, особено в Йерусалим. Светъл свод застанал над Пресветата, и облачна светлина във вид на кръст се спуснала върху свещения образ. И Пресветата Дева положила образа върху лицето си и го навлажнила с изобилни сълзи, които проливала пред Господа. После апостол Петър взел образа от ръцете на Богородица, всички се поклонили на Пресветата и получили от нея животворно благословение с голяма радост.
Този образ, който Светата Дева дала на Йоан Богослов, апостолите предали на Вартоломей, за да се утешава с него и да го вземе със себе си в страната, където щял да отиде да проповядва. От арменските източници е известно, че Вартоломей го донесъл в Армения, изцелил множество болни и го положил в мястото, наречено Дърбноц-каар в областта Анџевац, където била построена църква на името на Света Богородица – в чест на свещения образ. По-късно там бил основан манастир, наречен Хогяц Ванк (Манастир на духовете). По този древен пример всички арменски църкви имат олтари, посветени на Богородица, и украсени с нейния образ.
За местонахождението на образа, донесен от апостол Вартоломей, днес няма сведения. Преданието разказва само, че свещеният образ бил вграден в стената, за да бъде опазен от завоеватели. На Божията майка са посветени множество литературни съкровища – песнопения, молитви, които се приписват на Мовсес Херцог. Също така възхитителни и прекрасни са и песните и химните, посветени на Богородица.
В деня на празника Успение Богородично, непосредствено след Божествената литургия, се извършва обредът на Освещаването на гроздето.