Следното е много кратко ръководство за Сатана и неговите зли духове и демони. Бог не сътвори Сатана като Сатана, както някои биха предположили. Бог го сътвори като херувим (Йез. 28:14), чието име беше Луцифер (Ис. 14:12).
Луцифер херувимът колко стотици или колко хиляди години след сътворението си се разбунтува против Бога и се превърна в Сатана – никой не знае. Но в ума ни трябва да има едно ясно нещо – че Бог не го е сътворил като Сатана или за да бъде Сатана. За да изясним мисълта си, нека дадем следния пример: една майка може с пълна увереност да каже за своя царски син: „Аз го родих.“ Но от друга страна много добре знаем, че майката не го е родила като цар, а като обикновено дете. Едва след раждането си той някой ден стана цар. Следователно, както царят стана цар едва след раждането си, така и Сатана стана Сатана едва след сътворението си. Отново, както детето, което стана цар, не престава да бъде рожба на майка си, така и Луцифер херувимът, който се превърна в Сатана, не престава да бъде творение на Бога.
Луцифер в нашата днешна действителност е най-ярката планета между Венера и Земята. На арменски език Луцифер е наричан още „Утринна звезда“. Да не забравяме, че Сатана също е наречен „голяма звезда, която гореше като факел“ (Откр. 8:10).
Трябва да помним, че ангелите също са наречени „звезди“. Матей използва думата „звезда“ за ангела, който водеше мъдреците до мястото на раждането на Младенеца Иисус (Мат. 2:9–10). Бог обяснява на Йов, че когато сътворяваше света, „звездите на зората всички ликуваха“ (Йов 38:7). „Звезди на зората“ е израз, който отново се отнася за цялото множество ангели. Те са наречени „звезди“ заради светлата си природа. В Ис. 14:13 ангелите също са наречени „звезди“. Там четем: „А ти (думите са отправени към Луцифер) каза в сърцето си: ще възляза на небесата, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди“ (Ис. 14:13). Луцифер херувимът се опита да издигне престола си „над Божиите звезди“, тоест да господства и владее над всички Божии ангели.
Вече установихме, че Сатана по-рано беше херувим на име Луцифер (Йез. 28:14). Той имаше превъзходна сила и власт сред архангелите. Той беше най-могъщият сред херувимите и серафимите. Това именно показва Божието слово, отправено към него: „Ти беше в Божия Едем, в рая; твоето покривало беше от всякакви скъпоценни камъни…“ (Йез. 28:13). Думата „всякакви“ доказва, че Луцифер херувимът е бил най-могъщият и най-славният от всички херувими.
Бог представя Луцифер херувима като „помазан херувим за защита“, като „ходещ сред огнените камъни“ (Йез. 28:14). „Помазан за защита“ е израз, който се отнася за широката власт и господство на Луцифер. А „ходещ сред огнените камъни“ е образ на неговата предишна слава и блясък. Библията никога не използва името „херувим“ за човек. Ако имаме тази истина в ума си, никакво съмнение не остава, че „помазан херувим за защита“ се отнася за падналия Луцифер херувим.
Освен това Бог го нарича: „печат на съвършенство“, „пълен с мъдрост“ и „съвършен по красота“ (Йез. 28:12). И Божието слово продължава: „Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато не се намери в тебе беззаконие“ (Йез. 28:15). Какво беше това беззаконие, което се намери в Луцифер херувим?
За това беззаконие четем в пророчеството на Исая: „Как падна от небето, ти, Денице, сине на зората! Съсипа се до земята, ти, който покоряваше народите! А ти каза в сърцето си: ще възляза на небесата, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди, ще седна на планината на събранието, на края на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:12–14). Впечатляващи са „ще възляза“, „ще издигна“, „ще седна“, „ще бъда“ в устата на Луцифер. Всички тези „ще“ показват усилието му да завземе Божия престол. Това именно беше беззаконието, което се намери в него.
Той поиска да бъде като Бога. Последният стих от горния цитат ясно доказва тази истина: „Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:14).
Библията показва, че облакът е символ на Божието присъствие. Нека си припомним няколко примера: „Който прави облаците Своя колесница“ (Пс. 103:3). „И ето, славата Господня се яви в облака“ (Изх. 16:10). „В облака ще се явявам“ (Лев. 16:2). „И Той е на небето в помощ, и славен в облаците“ (Вт. 33:26). Следователно думите „ще възляза над висотата на облаците“ ясно показват желанието на Луцифер да стане Бог. А думите „ще бъда подобен на Всевишния“ открито изразяват същата истина.
Луцифер се опита, но не можа да стане като Бога или да заеме Неговото място. Това е, което Божието слово изяснява за него: „Как падна от небето, ти, Денице, сине на зората!“ (Ис. 14:12), и още: „Но ти ще бъдеш свален в ада, в дълбините на преизподнята“ (Ис. 14:15).
Луцифер херувимът в миналото не само веднъж се опита да бъде като Бога или на мястото на Бога, а два пъти. Първият опит беше преди сътворението на света, за което говорихме. Вторият опит беше в началото на Христовата мисия.
Той поиска от Христос да му се поклони и да го почете. Но Христос рязко му каза, че само на Бога трябва да се покланяме и да служим (Мат. 4:9–10). Да поиска поклонение от Христос в дълбочина е опит за присвояване на Божията слава. А трети път, в края на времената, „ще седне в Божия храм и ще представя себе си за бог“ (2 Сол. 2:4).
На бунта на Луцифер херувима против Бога участва една трета от ангелите. Книгата Откровение ни казва, че на небето „се яви голям червен змей… и опашката му повлече третата част от небесните звезди“ (Откр. 12:3–4; срв. Дан. 8:10). Този „червен змей“ беше самият Луцифер, който стана Сатана „и който мами цялата вселена; той беше хвърлен на земята, и ангелите му бяха хвърлени с него“ (Откр. 12:9). „Третата част от звездите“ се отнася до една трета от ангелите, чийто брой, разбира се, не знаем.
Ангелите, последвали Луцифер, образуваха войнствата на нечистите духове и демоните. Тези ангели „не запазиха своето начално състояние, а напуснаха своето жилище, и Той ги държи с вечни вериги под мрак за съда на великия ден“ (Юда 6; срв. 2 Петр. 2:4). По отношение на този стих си заслужава две бързи пояснения. Първо – за падналите ангели се казва: „не запазиха своето начално състояние…“ Това ясно показва, че не само Луцифер херувимът поиска да разшири пределите на властта си, но и всички ангели, които го последваха. Второ – за падналите ангели (нечистите духове и демоните) употребеното „с вечни вериги под мрак“ разбира се не означава, че те (и Сатана) са лишени от власт да се намесват в живота на невярващите хора (срв. 2 Кор. 4:4; 2 Сол. 2:9–10). Но те са „вързани“ спрямо живота на Църквата Христова, тоест – макар постоянно да воюват против вярващите (Еф. 6:12), все пак нямат власт над тях.