Св. Йоаким и Анна
Редицата на новозаветните светци започва с тези двама праведни души – мъж и жена, които със своята вяра и дух почти с нищо не се различават от Авраам и Сара, или от родителите на пророк Самуил – Елкана и Анна. И в трите случая мъжете са праведни, честни и богобоязливи хора; жените са благочестиви, но безплодни; и в трите случая – както ще видим по-нататък – те получават обещание от Бога за чедо.
Йоаким и Анна са влезли в реда на новозаветните светци само поради това, че са прародители на Христа – дядо и баба по майчина линия, тъй като в Новия Завет по име не се споменават.
За тях научаваме от „Протоевангелието на Яков“, или „Книгата на Яков“, която макар и да не е включена в библейския канон, е била четена с голямо благоговение от древните християни. В нея има красиви епизоди от детството на Иисус, които със своята преувеличена и детска фантазия свидетелстват, че по-скоро са рожба на благочестиво въображение. Но от друга страна, можем да мислим, че книгата пази определени елементи от автентично предание. Авторството традицията приписва на Яков, брат Господен, но учените днес приемат, че е написана около 150 г. от един иудеохристиянин.
Според това съчинение Йоаким, потомък на Давид, бил благочестив и много заможен човек, а Анна – от свещенически род, скромна и богобоязлива жена.
Един ден, когато Йоаким принасял своята жертва в Храма заедно с останалите, служащият свещеник му казал, че той трябва да пристъпи последен, понеже няма деца. От това Йоаким дълбоко се оскърбил, оставил Храма и се качил на планината при своите пастири: „и се реши да не се върне вкъщи, нито да яде или да пие, докле Господ не го посети“. Молитвата му стана за него храна, а сълзите – питие (срв. Пс. 41:4: „Сълзите ми станаха хляб за мене денем и нощем“).
Анна, узнавайки за случилото се, облякла траурна дреха и се посветила на покаяние. Веднъж, излязла в градината да се моли, вдигнала очи нагоре и видяла птиците, които, свили гнезда, хранеха своите малки. При тази гледка сърцето ѝ се съкрушило и тя със сълзи казала към Бога: „Горко ми, аз съм по-долна и от птиците: те имат свои рожби, а аз съм лишена дори от едно дете.“ И дълго се молила с плач. Тогава ѝ се явил ангел Господен и ѝ казал, че молитвите ѝ са чути и че ще ѝ се даде дете, чието име ще се разнесе по целия свят. Анна дала обет, че ако има рожба, било момче или момиче, ще я посвети на Бога.
Същото видение и същата радостна вест били дадени и на Йоаким. Обзет от радост, той избрал най-добрите от своите овци и говеда, за да ги принесе в жертва в Божия храм и да ги раздаде на свещениците, а множество жертвени животни заклал и за бедните. След това се върнал у дома. Анна заченала и родила едно ангелоподобно дете, светла като светлина девица, „с която се благословиха всички народи“. Нарекли я Мария – което значи „просветена“.
След като отбили детето от мляко, те го посветили в Божия храм.
По предание, Йоаким не доживял да види своя Внук – Иисуса Христа, а Анна Го видяла, зарадвала се и скоро след това в мир починала.
Паметта на Йоаким и Анна Арменската църква празнува заедно с жените мироносици – във вторника след деветия ден от празника Преображение.
Домът им и днес се показва в Йерусалим (превърнат в църква), но някои казват, че е бил във Витлеем или в Назарет.
Жените мироносици
По време на Христовото служение до Него следвали не само апостолите и учениците, но и някои жени, чиято главна грижа била да помагат на Иисуса и Неговите ученици с имота си (срв. Лука 8:3: „които Му служеха с имота си“). Това били почтени жени, някои от които „бяха изцелени от зли духове и недъзи“ (Лука 8:2).
Те последваха Христа от Галилея до Йерусалим, свидетелстваха страданията Му и станаха първите вестителки на Неговото славно Възкресение. Затова Църквата ги нарече „мироносици“ – понеже именно те в неделната утрин донесоха ароматни мироносни масла, за да помажат тялото на Господа (срв. Марк 16:1).
Най-известна между тях е Мария Магдалина, от която Господ изгони седем бяса (Марк 16:9). Тя първа видя Възкръсналия Христос и първа възвести на апостолите радостната вест (Йоан 20:14-18).
Втората е другата Мария – майката на Яков и Йосия (Мат. 27:56), наричана още Мариам Клеопова.
Третата е Саломия, майка на апостолите Яков и Йоан, жена на Зеведей (Мат. 27:56; Марк 15:40).
Само Лука споменава още една – Иоана, жена на Хуза, домоуправител на Ирод (Лука 8:3).
Тези благочестиви жени, които повече от всички пострадаха от кръстната смърт на своя Учител, станаха и най-блажени души, защото първи се удостоиха да видят възкръсналия Господ. Те бяха и сред онези 120 души във вечерника в навечерието на Петдесетница, които заедно получиха Светия Дух (Деян. 1:14-15).
Паметта на жените мироносици се чества в неделята след Пасха (Мироносна неделя), а в Арменската църква – заедно със св. Йоаким и Анна.