Думата свещеник „кахана“ произлиза от арамейски и означава „Божи служител“ – човек, който извършва църковните обреди, ритуали и тайнства, който също така е посредник между Бога и хората и който опрощава греховете.
За свещеничеството се говори още в Стария Завет, където се разказва как Бог избира потомците на левиевото коляно, за да бъдат свещеници. Вече в Новия Завет, за разлика от наследственото свещеничество в Стария Завет, апостолите на Иисус Христос избират определени старейшини в различни общности, за да проповядват Божието слово и да се грижат за духовните и богослужебните нужди на християните.
Свещеникът е служител на Божиите тайнства. Чрез Светото Кръщение той осиновява хората за Бог Отец и ги прави сънаследници на Христос. Върховният образ на свещеника е самият Христос – „Първосвещеник по чина Мелхиседеков.“ (Евр. 5:10). Той установи ново свещеничество, чиито представители трябва да благовестват тайната на спасението, което Той извърши. Поради това Той даде на своите ученици свещенически сан и власт – да прощават греховете на каещите се, да дават Причастие със своето Тяло и Кръв, да ръководят Божието стадо, да проповядват Божието слово, да учат хората на Божиите заповеди и други. Свещеникът продължава делото на своя Учител, което е да спасява и усъвършенства човечеството.
„Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души“ (Евр. 13:17), казва апостолът. Както пише св. Йоан Мандакуни, свещеникът е надзорник на своето духовно стадо – той се труди неуморно ден и нощ за неговото спасение, както и за собственото си освещение. Той е лекар на душите и съработник на Божиите дела. Творецът създаде човека със свободна воля да избира между добро и зло, а свещеникът, като насочва човешката воля към доброто, го украсява с дела на добродетелност. Светият отец сравнява свещеника и със светилник, поставен върху свещник – той трябва да разпръсне тъмнината и да осветява целия дом. Свещеникът е също и лекар за ранените от дявола, той е този, който чрез Христос очиства от грехове. Свещеникът може да примири грешниците с Бога, да приближи до Църквата онези, които са се отклонили, да нахрани гладните с Тялото на Христос, да даде на жадните да пият от Кръвта на Христос.
Трябва да се отбележи, че за раздаването на Божията благодат няма значение личната праведност на свещеника, ако вярващият пристъпва към Светите тайнства с вяра. „Божията благодат слиза върху вярващия дори чрез недостоен свещеник, затова почитта се отдава не на личността на свещеника, а на неговия сан“ (Аршак Тер-Микелян). „А ти, който с клевети и осъждане воюваш против него, знай, че се бориш не срещу него, а срещу Бога, Който му е дал честта на свещенството… Бог желае да почиташ дори онзи, който изглежда недостоен. Свещеникът не е недостоен, защото той е вестител на Всемогъщия Господ“ (Мал. 2:7), пише Мандакуни. „…Онзи, който вижда своите грехове и недостатъци, но пренебрегвайки ги, осъжда и злослови брат си пред мнозина… не осъзнава, че ще бъде съден със същото осъждане, с което съди брата си, и ще бъде наказан със същото наказание. И ти, ако с чисто сърце приемеш Светите Тайнства, нечестието на свещеника няма да ти навреди – също както онзи, който пристъпва с нечисто сърце, няма да бъде облагодетелстван дори от светостта на свещеника. Не казвай: „Истина е това, което говоря, всички го знаят“, защото ако е истина, то е дело на Съдията, а не наше да съдим“.
В крайна сметка свещеникът принася за нас Светата Литургия и служи, поучава ни, принася нашите обети пред Бога, измолва прошка за каещите се, моли се за нашия живот и спасение, за примиряването ни с Бога.
Основният знак на свещенството е епитрахилът – ивицата, която преминава през двете рамена, символизираща задължението на свещеника изцяло да носи и следва хомота на Иисус Христос (поради което свещениците се считат за апостоли и продължители на Христовото дело). Сред отличителните одежди на свещеника е и фелонът – широка черна наметка върху раменете, използвана по време на богослужебни обреди (при тържествени случаи и особено при Светата Литургия свещениците носят специално одеяние в ярки и празнични цветове). Отличителен знак на безбрачен духовник е също така вехарът – черна островърха шапка, която символизира булото на Църквата като Христова невеста.
Църквата има два вида свещеничество – женено и безбрачно, които не представляват отделни степени, тъй като свещенството е едно и също по ръкоположение и миропомазание. Бъдещият свещеник е свободен да избере дали да поеме пътя на жененото или на безбрачното свещеничество.
Според чина на свещеническото ръкоположение, новоръкоположените свещеници получават ново духовно име. Кръщелното име се заменя с име, получено от светия олтар, като знак за нов живот. Веднага след ръкоположението, по примера на Господа, новоръкоположениет свещеници преминават през 40-дневен период на пост, размисъл и молитва. Краят на този пост се отбелязва с първата им Света Литургия, с която започва същинското им свещеническо служение.
На свещеника се обръщат с „Благоговейни Отче“ (или с името му). При среща е прието да се казва „Благословете, Отче“ – знак на уважение и смирение, като ръката се полага на гърдите. Това е молба за благословение, която днес е станала и форма на поздрав. На безбрачен свещеник (апеха, вардапет) се казва „Отче Свети“. Поздравът към безбрачните духовници (апеха(йеромонах), вартабед(архимандрит), дзайракуйн вартабед(прото архимандрит), епископи, архиепископи, католикоси) е „Бог да помага“, което означава, че поздравяващият се моли Бог да укрепи духовника в неговото трудно служение.