„Аз съм Пътят“ (Йоан 14:6).
Понякога хората твърдят, че всички религии водят към Бога. Това обаче не може да бъде вярно, защото ние намерихме нашето оправдание, освещение и спасение само чрез Христос (1 Кор. 1:30). Има само един Спасител и, следователно, само един път към спасението. Няма друг път или друг начин да стигнем до Бога, освен чрез Христос, защото „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:12). Не можем да се спасим в името на никой друг, защото никой друг, освен Христос, не е пролял кръвта си за нашето спасение.
Христос не е просто още един път сред многото пътища, отворени пред човечеството. Той не е един от многото пътища към спасението – Той е единственият Път. Христос не каза: „Аз съм един път“, а „Аз съм Пътят“. Той е единственият Път на любов и святост. Той е единственият Път към славата и спасението. Той е единственият Път на вярата и победата. Той е единственият Път към живота.
Всички основатели на религии говориха за съществуването на живот отвъд гроба. Всички те търсеха, определяха и предлагаха пътища на изгубеното човечество, за да го освободят от страха от смъртта. Но само Един – Христос – бе погребан, а после възкръсна. Той се завърна от гроба като Живият Бог, Който дава живот, и с това стана единственият Път към възкресението и живота, единственият Път към безсмъртието и вечността.
Историята на света е била изграждана от хора, които са говорили за различни пътища, но никой от тях не се е осмелил да нарече себе си „Път“. Христос, Владетелят на историята, не говори просто за някакъв път или пътища, а нарече Себе Си „Пътят“. С това Той принуди целия свят да говори за Него и да Го представя като единствения Път – Пътят за всички: и велики, и малки, и богати, и бедни, и известни, и неизвестни.
Бог ни обича безкрайно – затова Той не пожела да повери нашето спасение на ангел, пророк или апостол. Той Сам дойде, за да ни поведе към спасението. Ангелите ни помагат да останем на пътя на спасението, но те самите не са Пътят към спасението, нито път, който води към спасение. Сам Христос е Пътят на спасението и наш Спътник. Сам Христос е Пътят, Който ни води към спасение, и сам Той е Пътят, по който ние, спасените, вървим. Христос Сам ни води и Сам ни представя на нашия небесен Отец.
Христос е Пътят, Който води към небето. Без Христос ние не можем да стигнем до нашия небесен Отец. Той каза: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6). А апостол Павел потвърди: „Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога“ (Евр. 7:25). Този, който идва при Отца чрез Сина, е почетен от Сина. Който търси друг път към спасението, не почита Божия Син, а онзи, който не почита Божия Син, не може да бъде спасен.
Чрез Своята пролята на кръста кръв Христос стана единственият Път, по който земните могат да достигнат небето. Пътят към небесното светилище беше отворен чрез Христовата кръв (Евр. 9:12). Христос е Пътят на примирението между Бога и човека. В Неговата личност Бог и човек се срещнаха и се съединиха. Без посредничеството и застъпничеството на Христос човек и Бог никога не биха могли да се срещнат.
Светиите и ангелите могат да се застъпват за нас пред нашия небесен Отец, но те нямат какво да Му покажат. Христос обаче представя на Бога Своите рани и белези и изисква от Него да даде опрощение на онези, които живеят в разкаяние и покаяние. Да, Христос не е просто молител пред Бога – Той е изискващият прощение за хората.
Светиите и ангелите не изискват опрощение за хората, а молят за него. Само Този, Който е удовлетворил Божията правда, може да изисква прошка. А този, Който изпълни Божията правда, беше Христос. Божията правда изискваше проливането на кръв за изкупване на греховете.
Някои питат: „Ако Христос е Пътят, защо срещаме толкова много препятствия?“. Но с този въпрос ние изискваме от Христос нещо, което Той никога не е обещавал. Той не ни обеща лесен и безпрепятствен живот, но ни обеща живот, изпълнен с духовни победи и завоевания.
Думите „победа“ и „завоевание“ ни напомнят, че сме въвлечени в духовна битка. Онзи, който е въвлечен в духовна борба, не трябва да се изненадва от препятствията.
И Христос премина през тежки моменти. Той обаче не съсредоточи вниманието Си върху трудния път към Голгота, а върху сияйната светлина на възкресението, която стоеше в края на този път. В светлината на възкресението Христос видя победата и възкресението на цялото човечество.
И ние, възлюбени, нека не виждаме само страданието около нас, а зад него – вечния живот и божествените благословения!