Безсмислената борба, която се води срещу въображаем враг, не може да доведе до победа…
Всеки жив, дишащ организъм още в първия миг от живота си се характеризира с борба, а още повече – той се ражда благодарение на борбата, носейки в себе си информацията за желанието да живее. Но не само борбата дава живот. Всъщност има много фактори, които благоприятстват тази борба, улеснявайки самото раждане и хода на човешкия живот.
Целият ни живот е борба. В една или друга ситуация ние винаги се борим. Борим се за живота си, за своето настояще и бъдеще. А как точно се борим, често дори не ни интересува. Готови сме да приложим всеки метод, само за да постигнем целите и желанията си. Но рядко се случва да помислим не само за своите собствени стремежи и желания, но и за тези на другите. Дори не се замисляме за това, че тази борба може да бъде „смъртоносна“ – че може да „унищожи“ нечии мечти, стремежи и надежди. Често дори не осъзнаваме, че тази борба се превръща в „смъртоносна“ не само за другите, но и за нас самите, за нашата душа.
Много често водим битки в името на материални ценности, забравяйки за онази борба, за която говори апостол Павел – борбата на духа (Рим. 7).
В своето послание до римляните Павел разказва за борбата, която се води в него – между плътта и ума (Рим. 7). Той откровено признава, че със собствените си сили не е в състояние да изпълни Божията воля така, както желае.
Духовната борба прилича на спорта. Тя, също като спорта, изисква постоянна подготовка. Има и други общи черти – в спорта един атлет се нуждае от физическа, психологическа и емоционална подготовка, като най-важното в тази сфера е физическата издръжливост. Същото важи и за духовната борба – винаги е необходима висока степен на духовна готовност. Както в спорта, така и в духовната борба трябва да познаваме „методите на борба“. Победа може да се постигне не само чрез сила, но и чрез знания.
Духовната борба е непрестанна. Тя изисква големи усилия, но не бива да се страхуваме, не бива да мислим, че ще загубим тази битка или че вече сме я изгубили. Защото тази духовна борба не водим само ние. Тя е вечна. Ако не го осъзнаваме, винаги ще търпим поражения.
Християнинът трябва да знае, че тази борба не спира нито за миг. Въпреки че е непрестанна, можем да вярваме в силите си, като се уповаваме на Бога. Спокойствието на вярата не означава духовна пасивност, не означава, че нищо няма да се случи и че можем просто да не реагираме. Това не значи, че можем да прекарваме времето си пасивно, разсейвайки се с телевизия, докато Бог води смъртоносната борба вместо нас.
Християнството е тайнство, живот, който трябва да се изживее.
Христос казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч (Мат. 10:34). Той иска да ни научи, че мирът е по-добър от войната, но добавя, че добрата война е по-добра от стабилния мир. Добрата война е битката за доброто.
Ако животът ни е в застинал мир, тогава губим много ценности. Ето защо Христос донесе меч – за да водим добра борба. Целият живот на Христос беше война и борба за победата на доброто и любовта (2 Тим. 4:6).
Смисълът и целта на тази духовна борба е човекът да се издигне чрез своя морален образ и характер. Христос иска да ни изведе от падналото ни състояние и да ни доведе не просто до по-високо ниво, а до съвършенство.