В живота на всеки християнин посещението на църквата и редовното участие в богослуженията е духовна потребност и необходимост. Домът на Бога е дом на молитва, място, където се срещаме с Господ и се радваме на Неговото присъствие. Всеки, който посещава църквата, трябва да се запознае с правилата, отнасящи се до поведението в храма, за да не оскърби с поведението си Господа, светостта на храма или духовните усещания на молещите се.
В дома на молитвата, особено по време на Светата Литургия, трябва да цари дълбока тишина. Както е казано: „Господ е в святия Си храм; мълчи пред Него, цяла земя“ (Авакум 2:20). А също и: „Мълчанието събира ума навътре, а многословието го разпръсква“ (Авва Исайя). По време на богослужението вярващите трябва да са внимателни, съсредоточени и готови да станат съпричастни на великата тайна на Божията любов и жертва. Но понякога тишината на молитвата се нарушава от неуместни разговори между хората. Отците на Църквата строго предупреждават в това отношение. Св. Григор Татеваци отбелязва: „Не бива да се разговаря на мястото за молитва, защото събеседник на онзи, който разговаря, е сатаната. Наш събеседник тук е Бог и не подобава да Го изоставим и да говорим с друг.“ А св. Йоан Златоуст казва: „Нямате ли си домове за такива разговори?“
На първо място – това е небрежно отношение към църквата и пренебрежение към богопочитанието, което оскърбява Бога.
На второ място – това е грубо и невнимателно отношение към молещите се, като се отвлича вниманието им от молитвите по време на богослужението.
За истински участниците в Светата Литургия всяка минута е скъпоценна – минута на духовна радост, утеха и благословение. И кой има право да отнеме тези минути от ближния? Затова, когато видим познат в храма, трябва само леко да го поздравим – без да задаваме въпроси или да влизаме в разговор. В храма трябва да се молим като участници в богослужението, а не просто като присъстващи. А онзи, който закъснее за службата, трябва да влезе в храма тихо и със страх Божий – като в Божи дом, като в тайнственото жилище на Небесния Отец.
Молитвите и песнопенията, които звучат по време на Светата Литургия, спомагат молитвата на всеки един да стане обща молитва на всички. През това време дяконът призовава вярващите да въздигнат умовете си към Бога. Той също предупреждава да бъдат внимателни и подготвени за опазване на „вратите на душата“ – сетивата: очите, ушите и т.н. Макар литургията да се извършва на земята, тя всъщност се осъществява на небето.
Дяконът духовно подготвя народа за великата Тайна и ги призовава с благоговение, съвършена вяра и любов да застанат пред Божия Престол и да се молят, защото настъпва свещеният и тайнствен момент, когато хлябът и виното се преобразяват в Тялото и Кръвта Христови. Според св. Йоан Златоуст, Светото Причастие „представлява момент, в който небето се отваря и ангелите слизат“.
В този бурен свят църквата е ковчег на спасението за всеки човек – мястото, където бурите и ветровете на живота утихват, стихват бурите и се възстановяват разрушенията. Ако се държим небрежно в храма, се лишаваме от онзи мир, който само Бог може да даде. А онези, които слушат и съучастват със сърце в силата на Божието слово, са скрити в Ковчега на Господа – този кораб, който никога няма да потъне.