С Кръста се срещнаха човекотърсещият Бог и боготърсещият човек. В личността на Христос, прикован на Кръста, се намериха търсещият Бог и търсещият човек. Кръстът сближи небето и земята. Кръстът помири небесните и земните създания.
Кръстът озари сe със светлина хората, живеещи в тъмата на греха, и ги превърна в свидетели и носители на светлината. Кръстът даде неимоверна смелост на онези хора, които бяха изгубили своята дързост поради греха, и приковa Сатаната, който действаше с безмерна дързост.
Кръстът стана опората, на която се подпря човекът, готов да падне. Кръстът стана скалата, върху която онзи, който се гради, остава непоклатим завинаги. Стана основата, върху която бе построена сградата на вселенското спасение и братство. Стана мечът, с който бе разкъсана завесата на храма, разделяща Бога от човека. Стана престолът на благодатта, на който седна Христос и към който приближаващият се получаваше прошка и се завръщаше у дома оправдан.
Кръстът стана ковчегът, който ни води към съвършенство и към Съвършения. „Всичко се изпълни“ (Йоан 19:30). Христос произнесе тези думи на Кръста, за да покаже, че изпълнението на всичко и достигането на съвършенството е възможно само чрез Кръста. Да, чрез Кръста се извърши всичко. Чрез Кръста бе платен дългът на човечеството.
Чрез Кръста свещенството на Стария Завет достигна своя край, и започна свещенството на Новия Завет. Чрез Кръста се осъществи универсалният спасителен план на Бога. Чрез Кръста Законът и пророците намериха своето изпълнение. Чрез Кръста широко се отвори вратата на Божията благодат пред човечеството, желаещо да се освободи от робството на Закона.
И още – чрез Кръста князът на този свят – Сатаната – бе свален от своята власт и сила. Чрез Кръста се изпълниха законите на Стария Завет, отнасящи се до Божия храм, до съботния ден, до свещенството и всички животински жертви, които бяха сянка на бъдещите истини, „а самата същност е в Христос“ (Колосяни 2:17; ср. Евреи 10:1).
Кръстът стана онази стълба, която бе показана на патриарх Яков – „стълба, издигната на земята и чийто връх стигаше до небето“ (Битие 28:12). Единият ѝ край бе утвърден на земята, за да покаже, че Бог присъства в живота на своя народ, владее там и ги води, а другият край достигаше висините на небесата, за да ги изпълни с молитвите на страдащото човечество.
Ангелите се изкачваха и слизаха по тази стълба на Кръста, за да донесат Божията помощ и благословение за хората. Както ангелите се движеха по тази стълба, за да въведат Бог и човека във взаимоотношение, така и Христос, чрез Кръста, влиза в нашия живот, за да ни поддържа във взаимоотношение на близост и любов със Своя Отец.
С Кръста се установи едно ново и любвеобилно взаимоотношение между Бог и човека. Кръстът стана позлатеният пръстен, който съедини Твореца и творението. Стана пътят, по който Бог дойде при човека и по който човек отиде при Бога. Стана мост, на чиято височина Създателят се срещна със сътворения и отпечата върху челото му печата на новото сътворение.
Кръстът стана жезълът на Моисей, с който хората, жадуващи за Бога, удряха, удряха неуморно, удряха постоянно, докато разбиха сърцата си, вкаменени от греха, и от тях потекоха сълзи на покаяние, горчиви сълзи – израз на дълбоко разкаяние, с които да утолят жаждата си за Бога и да угасят огъня на греха.
Кръстът стана жезълът на Аарон, пред който не само змиите на фараоновите мъдреци и магьосници бяха погълнати (Изход 7:10–12), но и – най-вече – пред който бе погълнат „онзи велик змей, древната змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата земя“ (Откровение 12:9).
Кръстът стана дървото на живота, което хората, желаещи да видят Бога и да бъдат в Неговото присъствие, взеха и посадиха в градините на своя живот. Това дърво израсна толкова, че се превърна в огромно дърво, под чиято сянка дойдоха да се заселят вярващи от всякакъв език, народ и племе. Дърво, по което през вековете Закхеевци, желаещи да видят Бога, се изкачиха, за да могат по-близо и по-ясно да видят Божия Син.
Кръстът стана огненият стълб, който показа пътя към Обетованата земя на синовете на Израил, странстващи в пустинята. Както в пустинята израилевите синове през деня следваха облака, а през нощта – огнения стълб, за да стигнат до Обетованата земя, така и християнинът трябва да бъде воден от Кръста, за да може с увереност и победоносно да достигне до обещаното Богоцентрирано Царство.
Нека се уповаваме на Кръста, защото той е ключът към Божието Царство. Нека се привържем към Кръста, който е непреклонният жезъл на нашия Спасител, Когото следваме.