В 21-ви век пред човека постоянно се откриват нови възможности, които дават способността да водим по-лесен и безгрижен живот. Днес запазването на християнската вяра изглежда като подвиг. Достъпът до съвременни технологии и информационното пространство навсякъде позволява на човека да забрави за Бога и да живее без Него, защото с нарастващите материални възможности, човек започва да усеща по-малка нужда от Бога и се опитва да изгради живота си, създавайки личния си желан свят. Въпреки това, болестите и слабостите на човечеството все още остават непобедими, а смъртта е неизбежната крайна точка за всичко. Грехът продължава да царува в човешката същност и разрушава хармонията в живота. Поляризацията в обществото, несправедливостта от време на време разлюляват пътя на историята, която се оформя в бъдеще и създават нови и нови препятствия и трудности пред човечеството. Но животът на християнина от първия век, който е бил изпълнен с преследвания и горчивини, е променен в настоящето. В много страни християните живеят в безопасност и спокойствие. Ако преди вярващият не е имал сребро и злато и е страдал заради вярата си, поради което е бил беден, сега много от християните са осигурени с хляба си и повече от това. Но много от християните от първия век притежавали Божията сила, която днес не притежава значителна част от вярващите.
Апостол Петър на деня на Петдесятница радостно проповядва, цитирайки думите на пророк Йоил, че Бог казва: „След това ще излея от Духа Си върху всяка плът, и вашите синове и вашите дъщери ще пророкуват, вашите младежи ще имат видения, и вашите старци ще сънуват сънища. И върху Моите слуги и върху Моите слугини ще излея в онези дни от Духа Си, и те ще пророкуват“ (Деяния 2:17-18). През апостолските времена много хора били свидетели на такива чудни явления, защото Божието присъствие било видимо в действието в живота на вярващите, които живеели посветено и искрено за Христос и Евангелието. Разбира се, и днес можем да видим чудеса и отразяването на Божията сила, но рядко. В настоящето имаме повече материални блага, пари и възможности, отколкото апостолските християни, които били социално уязвими, но нямаме Божията сила. Въпреки че можем да спорим, да казваме, че имаме или, че в съвременните времена Божият Дух действа по различен начин и не е необходимо да действа с множество свръхестествени знаци и чудеса, или че ние не го забелязваме, какво можем да направим, когато се приближим до църквата и видим някой сакат или нелечим болен човек, който моли за милостиня? Просто си спомняме какво направиха апостол Петър и Йоан, когато срещнаха в храма сакат човек, роден такъв, който ги молел за милостиня. Петър погледна към този човек и му каза: „Нямам сребро и злато, но каквото имам, ще ти дам: в името на Исус Христос от Назарет, станай и ходи“. И като го хвана за дясната ръка, го изправи, и веднага се укрепиха краката и глезените му. И той скочи, започна да ходи и с радост скача“ (Деяния 3:4-10).
Днес ние, представителите на всички слоеве на обществото – дали строители, духовници, управляващи, интелектуалци и други, имаме малко или много пари в джобовете си, но нямаме онова необходимо доверие, което да позволи на Бог да разкрие Своята сила чрез нас и да действа. Нямаме тази сила, защото Святият Дух не желае да ни предаде Своята свръхестествена сила, тъй като счита за важно, че първо духовните плодове трябва да се проявяват в нас. И когато тези плодове продължават да действат и цъфтят в нас, Божията видима светлина ще стане осезаема за нас. Ние сме формални в нашата вяра, а не живеем по същество с тази вяра, защото не се променяме – не ставаме нови хора, не се променя поведението и характера ни, за да се приближим и да се уподобим на Христос. Ето защо Бог иска да се променим, да се освободим от греховните желания, негативните черти на характера и по същество и естество да се уподобим на Христос. А как да разберем, че сме в общение с Бога, че Той действа в сърцето и душата ни? Апостол Павел казва: „Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, смиреност, самообладание“ (Гал. 5:22-23). Когато тези духовни плодове действат в нас и цъфтят, ние сме в общение с Бога и изпълняваме Неговата воля, и божествената светлина тогава ще свети в нас и ще бъде предадена и на другите.