С течение на историята църковните одежди претърпели известни промени. В Арменската църква някои видове одежди се утвърдили в по-късни векове. Ако в миналото, според традицията, всички духовници по време на Светата литургия са носели шлем, то през XIII век в Киликийска Армения за литургичното облекло на духовника бил възприет нов вид главно покривало — корона, наречена „хуир“, каквато използвали католическите духовници. С приемането на тази одежда в Арменската църква се появила разлика в облеклото според църковната йерархия.
В нашата църква висшите духовници — Католикосът на всички арменци, епископите — носят тези корони (хуири) при извършването на Света литургия или друг църковен обред, който изисква пълно литургично облекло. Свещениците и вардапетите носят шлемове.
Хуир носят също така и архивардапетите, ако са предстоятели на епархия, но само в границите на тяхната епархия.
Хуирът е двувръхна корона, съставена от две плоски части с остри върхове, в чийто краища има по един кръст. Обикновено е богато украсен с камъни, бродерии и златни нишки. Всяка от страните е избродирана с образи – например Разпятие, Възкресение и др. В наши дни се срещат и хуири с изображения, вдъхновени от национални теми. Височината им е около 35–45 см.
Тази корона е възприета от Старозаветната Църква и символизира познанието и мъдростта за Стария и Новия Завет, които епископът трябва да притежава.
Със своите изобразени спасителни и евангелски сцени хуирът символизира, че главата на епископа е сам Христос и Неговото Евангелие, според което той трябва да ръководи своето паство, стремейки се във всичко да изпълнява единствено Божията воля.
В Арменската църква хуирът (короната) започва да се използва от края на XII или началото на XIII век, най-вероятно по времето на католикоса Григор V Апирад (1194–1203 г.).