Пръстенът носи символика на сила, власт и царственост. Той се носел както от първойерарсите, така и от царете, като знак за тяхната сила и власт.
В Арменската апостолическа свята църква употребата на пръстена датира от дълбока древност. От цялата църковна йерархия само епископът и католикосът носят пръстен заедно с панакето – като знак на чест и власт. Докато при миряните носенето на пръстен е въпрос на желание и възможности, при духовниците то има значение на ранг и чест.
По време на епископско ръкоположение, след като Католикосът помаже новия епископ, му предава знаците на пастирската власт – жезъла, пръстена и Евангелието. Когато слага пръстена на безименния пръст на дясната ръка на епископа, произнася:
„Приеми този пръстен като знак на вярност, и пребъдвай с внимание в твоя божествен съюз с невястата – Светата Църква, с истинна и права вяра.“
Тоест пръстенът, освен символ на властта, се дава на епископа и като знак за духовен брак със Светата Църква.
При ръкоположението на новоизбран католикос, заедно с другите символи на патриаршеската власт, му се връчва и пръстен, който той носи на безименния пръст на дясната си ръка.
Използваните пръстени обикновено са златни, украсени със скъпоценни или полускъпоценни камъни, понякога с диаманти.
В Арменската църква вардапетите нямат право да носят пръстен, макар че в Арменската католическа църква на някои архивардапети това право е дадено. В латинската традиция пръстен се дава на всеки, който има определена образователна степен по богословие, докато при гърците няма изобщо такава традиция за носене на пръстен.