Пазбанът е част от литургичното облекло на свещеника, служещ Светата литургия. Това са текстилни наръкавници, които духовникът носи на дясната и лявата си ръка – от китката до лакътя, като щит срещу злото, за да може да служи на Бога с чистота.
Базпанът се шие от същата тъкан като основната одежда и всеки от двата има избродиран кръст.
Съществуват два основни типа базпани:
- Наръкавник, който се поставя върху ръката – двата му края се съединяват отдолу и се закопчават с копчета или се връзват за ръката.
- Ръката се вкарва директно в базпана, който се издърпва назад до лакътя.
По време на обличането на базпаните, свещеникът произнася следната молитва:
„Дарувай, Господи, сила на ръката ми и очисти ме от всяка нечистота, за да мога да Ти служа с непорочност на душата и тялото.“
Тази молитва се казва и при двата наръкавника – за дясната и за лявата ръка.
С тази молитва свещеникът моли Бог да даде сила на ръцете му, за да може да служи на Светия Престол с чистота и да извърши светото тайнство. Човешката немощ сама по себе си не е достатъчна, за да извърши тази велика тайна. Следователно, когато свещеникът пристяга базпаните и казва тази молитва, той заявява, че извършването на светите тайнства е възможно само чрез Божията благодат и сила.
Пазбаните имат и практическа функция – те удържат ръкавите на ризата, за да не пречат при светите действия на Светия Престол.