Порурарът (Епатрахилът) е свещеническият нагръдник (урар). Той произлиза от урара, който носи дяконът, а формата му – от самия ритуал на ръкоположение. При ръкоположението, епископът прехвърля урара на дякона, който е поставен само на лявото рамо, и върху дясното, след което го съединява отпред.
Порурарът е символ на свещеническата власт, т.е. представлява „тежкото и в същото време сладко бреме“ на Христос:
„Вземете Моето иго върху себе си“,
което свещеникът поема изцяло върху себе си, докато дяконът го носи само частично – на рамото си.
В същото време, по примера на Господа, порурарът е символ и на смирение, кротост и правда, с които свещеникът трябва да украси сърцето си, както и на посвещение и търпение за изпълнение на поставените му отговорности.
Свещеническият порурар е от една цяла част плат, с ширина около 25–30 см, колкото двойната ширина на дяконския урар. Покрива гърдите и стига до върха на краката, като в горната част има леко отворена яка. Понякога яката се прехвърля около врата и се закопчава отзад или се връзва с копче/закопчалка.
Върху порурара обикновено има 2 или 3 кръста.
Според църковното тълкуване, порурарът символизира и изобилието на получената божествена благодат. Като го носи, свещеникът изобразява разпределянето на даровете на Светия Дух към вярващите – чрез своя духовен сан.