Вегхарът (булото) е покривало за глава на монашествуващите духовници, покрито с черно було, което стига до кръста. Думата „вегар“ произлиза от латинската velarium, което означава воал, покривало.
Вегарът е островърх, отпред покрива до веждите, а отзад – до кръста. Покривайки главата, врата, гърба и раменете на монаха, и ограничавайки страничното зрение, вегарът символизира отделеност от светския живот и опазване от изкушения чрез Божията благодат. Това е знак на отказ от света.
Право да носят вегар имат само монашествуващи духовници, с което се разграничават от женените свещеници.
Вегарът се дава по време на монашеско благословение и ръкоположение, придружено с молитва.
В арменската книжнина употребата на вегар се споменава след XI век.
От времето на католикоса Епрем I Дзорагецки (1809–1830), католикосите на всички арменци носят диамантен кръст върху вегара. До Руската революция от 1917 г. тези кръстове били подарявани от руските царе – първият такъв кръст е дарен от Николай I.
Кръст върху вегара са носили и предстоятелите на Арменската епархия в Русия, започвайки от архиепископ Овсеп Аргутян и до католикос Нерсес Ащаракеци (1843–1857), след когото носимето на вегар с кръст става изключително право на католикоса на всички арменци.