„Небето на земята“ – така е разбирана Светата Литургия от древни времена, и така християните осъзнават тайнството на Светата Литургия. Чрез Литургията цялата Църква, заедно с вярващите, които присъстват, се превръща в небе на земята и рай с безсмъртните плодове на дървото на живота. Според Св. Йоан Златоуст по време на Светата Литургия небето се отваря и ангелите слизат. Макар че Литургията се извършва на земята, тя не е с земни дарове, а с Хляба, който слиза от небето (Йоан 6:41) и дава живот на света.
В Новия Завет жертвата на Христос се превърна в тайнство, което беше осветено чрез обреди, молитви и песнопения под името „Света Литургия“. Това е обред на тайнството на Тялото и Кръвта Христови, тайнство на любовта, защото чрез него Бог Отец преобразява осветения хляб и вино, чрез действието на Светия Дух, в Тялото и Кръвта на Своя Единороден Син, като ги раздава и съединява онези, които ги приемат, с Него. Самата дума „Литургия“ буквално означава „приношение“, „жертвоприношение“, „дар“, заета е от пехлевийския език, а произходът ѝ е от зендски глагол, който означава „ще принеса“, „ще даря“, „ще дам“.
Светата Литургия съдържа целия смисъл на Христовото въплащение, събитията от Неговия живот и всички Негови спасителни дела. По време на богослужението, чрез четените молитви, проповеди, библейски четива и изпълняваните химни, се разказва за въплъщението на Христос, Неговото разпятие, изкупителната смърт, славното Възкресение, вечното застъпничество и Второто пришествие.
Светата Литургия в Стария Завет и първото светилище за поклонение на Бог на планетата Земя.
В Стария Завет думата „Света Литургия“ е означавала дар, жертва и всесъжение: „Каин принесе от плодовете на земята жертва на Бога“ (Битие 4:3). А също и като жертва: „Всички най-добри от вашите жертви, които обещахте на вашия Бог“ (Второзаконие 12:11), или „Господ да си спомни всички твои жертви“ (Псалм 19:4).
Нека се обърнем към жертвоприношенията в Стария Завет и нека отбележим, че Армения е истинската земя на изгрева – Изтокът. Тук се намираха Едемът, Раят и дървото на живота. Армения беше мястото, където живееха първите хора – Адам и Ева, и където Бог слезе и разговаря лице в лице със създадения по Свой образ и подобие първи човек – Адам. Арменската земя, бидейки мястото на пряката връзка между първосъздадените хора и Бога, беше също и първото светилище за поклонение на Бога на планетата Земя. В пост-райския период в Араратската долина беше изградено първото човешко светилище.
Тълкувателите пишат, че поклонението на Бога ден след ден процъфтявало в земята на Арарат, а празненствата се провеждали в светилището, изградено в подножието на планината Арарат, където жертвоприношенията също били извършвани върху жертвеника, построен от Адам, върху който Авел принесе своята угодна жертва. Праведната жертва на Авел е символ на жертвата на Христос. Макар Авел да умря, той продължава да „говори“ подобно на Кръвта на Христос чрез днешните отслужвани Свети Литургии. В светилището, където Адам и Авел извършиха своите жертви, с тържественост и голямо благоговение се събраха осемте души, останали от човечеството преди потопа. Те бяха единствените, които със страхопочитание застанаха пред жертвеника, в противовес на хилядите хора по онова време, които вече духовно бяха мъртви, според думите: „Нека мъртвите погребат своите мъртви“ (Лука 9:60).
След потопа светилището–жертвеника не загуби своето значение под ръководството на патриарх Ной. Следпотопното човечество прославяше Твореца именно на това място. Векове по-късно арменците попаднаха в езичеството, което се превърна в нов духовен потоп. Жертвениците бяха разрушени духовно, но физически останаха изправени. Това място се превърна в храм, където се принасяха жертви не на Бога, а на идоли. Но през 301 година, със слава и в присъствието на безброй небесни сили, Господ се яви на свети Григор именно на това място (където преди това се бе явил на Ной). Господ удари мястото на храма със златен чук, което според преданието разтърси основите на земята. Той заповяда там да се построи свещен храм. Днес на това място стои Светият олтар на Господното слизане и това място ще остане свято завинаги, до Второто пришествие на Господа.
Следващата Жертва беше тази, принесена от Авраам в Стария Завет. Бог, изпитвайки Авраам, му заповяда да принесе единствения си любим син Исак като жертва пред Него. Авраам показа величието на своята вяра и послушание към Бога. Благодарение на тази Жертва на Авраам, Бог избра неговото потомство, от което се роди Христос – Спасителят на света. Ето защо Матей в началото на своето Евангелие пише: „Родословието на Иисус Христос, син на Давид, син на Авраам“ (Матей 1:1).
В Стария Завет за първи път Моисей установи реда и правилата за жертвоприношенията. Според законите, установени от Моисей, видовете жертвоприношения бяха следните: всеизгаряне, жертва за морални прегрешения, жертви за мир, благодарност и други заветни жертви, вечната жертва, Пасха или Празникът на безквасните хлябове.
В Новия Завет жертвоприношението придоби нов смисъл и съдържание като тайнство на Тялото и Кръвта на Христос: „Христос, веднъж принесъл Себе Си в жертва“ (Евреи 9:28).
Установяването на тайнството на Светата Литургия
Тайнството на Светата Литургия бе установено от Христос по време на Тайната вечеря. Иисус, седнал със своите ученици, взе хляба, благослови го и им го даде, казвайки: „Вземете, яжте, това е Моето тяло“. След това взе чашата с вино, благослови я и каза: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощение на греховете на мнозина“ (Матей 26:26-28).
С този акт Христос установи тайнството на Светата Литургия като символ на Своето Тяло и Кръв за прощение на греховете и за вечен живот. Това тайнство Църквата извършва и до днес в памет на жертвоприношението и възкресението на Господа.
Принасянето на Светата Литургия е ясно заповядано ни в Светото Писание. В центъра на службата е тайнството на Светото Причастие, установено от Христос по време на Тайната вечеря, когато Той раздаде на учениците Своето Тяло и Кръв. Тайнството на Светото Причастие е божествената жертва за спасението на човечеството. Това е израз на вечната Божия любов към човека. Христос се принася в жертва и се раздава на всички нас за изкупление и прощение на нашите грехове. Със страданията и смъртта Си нашият Господ показа на човечеството вечната светлина на доброто и истината и чрез тази светлина – пътя на безсмъртието на човешката душа и спасението. Тайнството освещава живота на човека.
Тайнството на Светото Причастие е изкупление на греховете и помирение с Бога. Христос умря веднъж, но чрез извършването на Светата Литургия в Църквата Той вечно се принася в жертва по безкръвен и мистичен начин под формата на хляб и вино, и Църквата вкусява плодовете на изкупителното дело на Христос. Всеки път, когато се извършва тайнството на Светата Литургия, Бог отново е сред нас – „пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14).
Чрез Светото Причастие човек се очиства с Кръвта на Христос и се укрепява срещу греха и злото. Божественият образ, нарушен в човека, се обновява. Както свидетелстват Евангелията: „И когато ядяха, Иисус взе хляба, благослови, преломи го и даде на учениците Си, като каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло“. После взе чашата, благодари на Бога и им я подаде, като каза: „Пийте от нея всички, защото това е Моята Кръв, с която се сключва нов завет с Бога и която се пролива за прощение на греховете на мнозина“ (Матей 26:26-28, Марк 14:22-25, Лука 22:17-20, 1 Коринтяни 11:23-29).
Заповедта на Христос „Правете това за Мой спомен“ (Лука 22:19) беше изпълнена от Неговите апостоли и ученици.
Светата Литургия в апостолския период
През апостолския период християните се събирали, четели псалми, пророческите и апостолските писания, свещеникът проповядвал, поздравявали се с целувки на мира, хлябът и виното се благославяли и дяконите ги раздавали на присъстващите. След това се провеждала общата трапеза – агапе. Тайнството на Светото Причастие и Трапезата на любовта (агапе) се извършвали заедно. В края на церемонията всеки дарявал своя принос на свещеника, а даренията се разпределяли между сираците, вдовиците и бедните.
Тази форма на Трапезата на любовта не продължила дълго. Докато християните били малобройни, те се вдъхновявали от Христовите заповеди, но с нарастването на тяхната общност започнали да се извършват злоупотреби. Същото се случило и с раздаването на Светото Причастие. Апостол Павел осъдил тези злоупотреби и, за да предотврати пиянствата и несправедливостта спрямо бедните, извършвани под прикритието на Господнята вечеря, разделил простата трапеза от Господнята вечеря, тоест от Причастието. Тази трапеза станала известна като Литургия.
През апостолския период Светата Литургия се извършвала ежедневно в най-простата и първоначална си форма (Деяния на апостолите 2:46), но по-късно станало обичай да се служи в събота, неделя и на празници в памет на светците.
С времето церемонията на Светата Литургия се обогатила, претърпяла промени, а в продължение на няколко века патриарси и вдъхновени духовници я усъвършенствали. Въпреки всички тези промени, същността на тайнството на Светата Литургия останала непроменена.
Светата Литургия в Арменската църква
Светата Литургия е най-свещеният обред на Арменската църква. Дните за Литургия в Арменската църква през вековете са претърпели промени. През 4-ти и 5-ти век Светата Литургия се извършвала освен в неделя и в петък, както свидетелстват Мовсес Хоренаци и Йоан Мандакуни. През 6-ти век вместо в петък Литургията започнала да се извършва в събота, поради спомена за светците, отбелязван на този ден. През 9-ти век Литургията става ежедневна и продължава така до 15-ти век. Литургия не се извършвала само през петте дни на Поста на Предтечите и през периода на Великия пост, с изключение на събота и неделя. През следващите векове (16-17-ти век) ежедневната Литургия постепенно престанала, и според древния обичай започнала да се извършва само в събота и неделя. В светите места на Йерусалим и Витлеем Литургията се извършва ежедневно, с изключение на Велики петък и понеделника на Бун Барекендан (празникът на началото на поста).
Днес в Арменската църква Литургията, по правило, се извършва в неделя, както и в събота и на дни, посветени на паметта на светците. Обикновено Светата Литургия се извършва преди обяд, в 11 часа сутринта. Вечерна Литургия се извършва само на Бъдни вечер и Великденската вечерня.
Книгата на литургичния обред
През 4-ти век, когато християнството официално било обявено за държавна религия на арменския народ, започнали да се строят църкви и да се организира арменското духовенство, свети Григорий Просветител при завръщането си от Кесария донесъл със себе си Патарагаматуиц (книгата на литургичния обред). Арменската църква от 4-ти до 17-ти век е имала различни Патарагаматуици.
Арменската църква е използвала литургични книги, написани от светите отци на Вселенската църква, които още от втората половина на 5-ти век са били преведени и адаптирани от отците на нашата църква.
През 5-ти век в Армения са съществували пет вида гръцки Литургии: на Василий, на Назиянз, на Златоуст, а другите две са изгубени. Всичките пет Литургии са имали за основа Якововата Литургия от Йерусалим.
През 480 г. католикос Йоан Мандакуни съчетава Литургиите на Василий, Назиянз и Златоуст, както и древната асирийска традиция, в Златния век на арменската Литургия.
Арменският Патарагаматуиц е преведен на много езици: английски, немски, италиански, латински, гръцки, румънски, руски и френски.
Частите на Светата Литургия
Светата Литургия се състои от четири основни части, които образуват едно цяло:
- Подготовка
- Служба на оглашените (некръстените)
- Канон на Светата Литургия или Литургия за вярващите
- Благословия и разпускане
Всяка част има свой източник или източници. Настоящата Литургия хармонично съчетава литургиите на Василий Велики, Атанасий Велики и Йоан Златоуст.
През XII век Нерсес Ламбронан, вдъхновен от римската Литургия, въвежда латинските части за подготовка, обличане и вход в арменската Литургия. Умиването, както и изповедта на свещеника пред Светия Олтар, са характерни за Литургията на Ламбронан и са заимствани от римската традиция. Умиването окончателно е въведено при нас през XVI-XVII век. Произходът на Предвхода е неизвестен. Молитвата на Нарекаци е арменска и съществувала при Ламбронан. Частта за предложението е Василиева. В частта за Четивата или Псалмите каденето е Йоан-Златоустово, Входът на Четивата е Василиев, а самите четива – Златоустови. В Канона на Литургията Великият вход е Василиево-Атанасиев, Приветствието е Златоустово-Атанасиево, Освещението – Василиево-Атанасиево. Възпоменанията са Василиево-Атанасиеви, а Причастието е Василиево-Атанасиево-Златоустово. Разпускането е Златоустово.
Материалите на Светата Литургия
Арменската църква използва безквасен хляб и чисто вино за Светата Литургия. Хлябът и виното на Литургията се претворяват в Тялото и Кръвта Христови, без обаче да променят материалната си същност, а по символичен начин стават Тяло и Кръв Христови, разбираемо само чрез вяра. Според Свети Григор Татевци хлябът и виното, въпреки че остават същите по форма, придобиват нова сила, чрез която с действието на Светия Дух мистично се установява истинността на Тялото и Кръвта Христови. Просфората на Литургията трябва да се приготви от свещеници, а виното трябва да бъде чисто, без примес на вода.
Кой извършва Литургията
Литургията се извършва от свещеник, дякон и псалтове. Свещеникът е извършителят на Литургията – служителят, посредникът, а дяконът е неговият непосредствен помощник. Неговите задължения включват кадене, четене на Евангелието, извършване на обръщения, привличане на вниманието на народа към богослужението, молба за благословия от свещеника за народа, предаване на радостната вест за Христовото явление чрез приветствие и накрая призив към причастяване с Тялото и Кръвта Христови. Задълженията на псалтовете са да изпълняват песнопенията на Литургията, да четат дневните псалми, пророческите книги и посланията на апостолите.
Място за извършване на Литургията
В Арменската църква Светата Литургия се извършва на един олтар и от един свещенослужител. Мястото за извършване на Литургията е църквата или осветените параклиси, които имат осветени олтари.
Според традиционния канон на Арменската църква в средата на Олтарната маса има камък с кръст, върху който е поставен Светият Потир. Арменската църква има и преносим осветен камък, който е квадратен плосък мраморен камък и се използва на места, където няма църква, както и при открити Литургии. Произходът на камъка достига до V век – времето на Вартананц, когато отец Левонд извършва открита литургия в полето на Аварайр.
Как да се причастим
За да се причастите със Светото Причастие, е необходимо лицето първо да бъде кръстено, да знае Символа на вярата и какво приема – обикновен хляб и вино ли, или Тялото и Кръвта Христови. Следващото важно условие е духовната чистота. Преди приемане на Светото Причастие е много важно самоизследването, покаянието за греховете и изповедта пред Бога и Неговия служител – духовника. Преди причастяване е забранено да се яде каквато и да е храна (изключение правят бременните жени, децата до 12 години, както и онези, които приемат лекарства). Тежко болните могат да се причастяват у дома.