Богослуженията часовете са всеобща молитва, която се извършва в църквата всеки ден в определен час (оттук и думата „жемеркутюн“).
Часовете са основата на молитвения живот на църквата, без която не може да има духовен живот в нея. Вярващите участват съвместно в духовното богослужение с песнопения, молитви и славословия. Чете се Светото Писание, чрез песнопенията се обяснява значението на деня, а чрез ектениите на дяконите вярващите научават как да се приближат до светините и как да вплетат личните си молитви в общата молитва.
Тази всеобща молитва символизира единството и единомислието на молещите се.
В народния език думата „час“ означава също „църква“, откъдето идва и изразът „отивам на час“, т.е. да присъствам на богослужение. В този смисъл вярващите, които присъстват на богослужението, се наричат „часови“, а човекът, който удря камбаната или клепалото, за да призове вярващите за молитва, се нарича „часовникар“. Книгата, съдържаща реда на часовете, се нарича „Часослов“ (молитви, ектении, духовни песни, с изключение на песнопенията). В първоначалния си вид тя е наричана „Ред на общите молитви“, по-късно „Книга на молитвите“ и „Молитвеник“, а от XV век – „Часослов“.
Всеобщото богослужение в Арменската църква се извършва на класически крапар (староарменски език) от златния век на арменската литература, който е литургичният език на църквата.
За първи път „Часословът“ в Арменската църква е въведен и основно установен от Свети Сахак Партев (387-436) и Свети Месроп Маштоц (361-439). По-късно други църковни отци продължават оформянето на Часослова, като го допълват с нови молитви.
Произходът на часословите
Според Старозаветната традиция евреите се събирали за обща молитва седем пъти на ден, както казва Давид:
„Седем пъти на ден Те ще възхваля“ (Псалом 118:164).
Първият определен час за молитва за евреите бил вечерта, тъй като според тях началото на деня било вечерта, както свидетелства пророк Давид:
„Виках към Бога, и Той ме чу. Вечер, сутрин и по пладне ще разкажа и ще говоря, и Той ще чуе гласа ми“ (Псалом 54:17-18).
След това следвали молитвите на Часа на покоя, нощните и утринните молитви. Както казва Давид:
„По среднощ ще стана, за да Ти въздам благодарение“ (Псалом 118:62)
„Рано сутрин ще говоря с Теб“ (Псалом 62:7).
Тези четири богослужения според старозаветния закон се извършвали през нощта, а през деня се добавяли още три – Трети час, Шести час и Девети час, което било последният им молитвен час.
Християнската традиция
В Новозаветната християнска църква били добавени още два часа, за да станат общо девет – според броя на ангелските ликове. Това били „на изгрев слънце“ (след Утринния час) и „Мирният час“ (след Вечерния час).
В Арменската църква през различните векове броят на часословите варирал, но в днешно време те са девет – според деветте ангелски чина:
- Нощен час – Полунощница
- Утринен час – Утреня
- На изгрев слънце – 1 ви час
- Трети час
- Шести час
- Девети час
- Вечерен час – Вечерня
- Мирен час – Велико повечерие
- Час на покоя
Според традициите и каноните, установени от светите отци, ние се молим девет пъти, защото деветте ангелски чина в небесата постоянно възхваляват Пресветата Троица. Ние, земните, като отправяме молитви девет пъти, подражаваме на ангелите – небесните прославители на Господа Бога. Както пророк Давид с увещателен глас пее:
„Благословете Господа, всички Негови ангели“ (Псалом 102:20),
„Благословете Господа, всички Негови творения“ (Псалом 102:22).
Т.е. обитателите на небето и земята, възхвалявайте Господа!
Структура на часослова
Всеки час има три основни елемента:
- Определен час на извършване
- Прославление на едно от Лицата на Светата Троица
- Духовното му съдържание
Всяко богослужение се състои от следните основни части:
- Четене на Божественото слово
- Духовни песнопения
- Псалми
- Молитви
- Различни освещавания
По време на богослужението се извършват следните действия, които са общи за всички църковни служби:
- Кръстно знамение
- Поклонение
- Коленопреклонение
- Поклон с наведена глава
- Кадене
- Благословение (с кръст, Евангелие, мощи и др.)
Часовете съдържат следните основни елементи:
- Господня молитва
- Псалом
- Благопожелание
- Проповед
- Молитва
- Песнопение
Развитие на часовете в църковната практика
В миналото, особено в манастирите, всички боголужения се извършвали всеки ден, точно в определения им час. Днес обикновено се изпълняват само Нощният(Полунощницата) и Утринният час заедно сутрин, а Вечерният час – вечер. Останалите последования се изпълняват само през дните на Великия пост:
- Нощен, Утринен и Зора – сутрин
- Трети, Шести, Девети и Вечерен – по обяд
- Мирен час – вечер (понеделник, вторник и четвъртък)
- Час на покоя – вечер (сряда и петък)
Значението на часовете
Покойният католикос на всички арменци Карекин I дава следното определение за часословите:
„Часовете бяха създадени, за да дадат възможност на монасите и вярващите да бъдат в постоянно общение с Бога в благодатната атмосфера на богопочитанието, което само по себе си е сила, вдъхновяваща личната молитва, съзерцанието и размишлението. Човек не може напълно да почувства и оцени тази сила в живота си, докато не стане участник в съдържанието на часословите.“