„Не съдете, за да не бъдете съдени;защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Мат. 7:1).
Дали изпълняваме тази Господня заповед? За съжаление, не. Днес сред нас се наблюдава не само осъждане и клюкарстване по отношение на другите, но и силно укоримо явление – осъждане и злословене срещу духовниците. Очевидно е не само презрителното отношение към свещениците, но често те открито биват пренебрегвани. Мнозина оправдават подобното си поведение с поведението на самите духовници, обвинявайки ги в непристойни постъпки. Станали свидетели на отрицателен инцидент, свързан с някой духовник, те се съблазняват, започват да се изказват негативно за целия духовен клир, губят доверие в тях и дори напускат Църквата…
Причините са различни и вероятно винаги ще съществуват за онези, които не пропускат удобен случай да съдят, очернят и клеветят духовниците. Такива хора, за съжаление, не разбират кой е свещеникът, каква е неговата роля в този свят и в живота на всеки един от нас. Ако осъзнаваха това, несъмнено биха се ужасявали и страхували от огромното зло, което вършат, като осъждат духовника – Божия помазаник. Щом нашият Господ ни предупреждава да не съдим ближния си, то колко повече трябва да внимаваме да не осъждаме духовниците! Светите отци на Църквата наричат този грях дяволски, заради който мнозина пропадат в бездната на погибелта. „На нас, миряните, не подобава да съдим свещеника, дори ако той извърши грях“ – предупреждава ни св. Евгарий Понтийски.
Свещеникът е пратеник на всемогъщия Господ, посредник между Бога и хората, лекар на душите, небесен ангел, светлина, която прогонва мрака. Св. Нерсес Шнорали поставя свещеническото служение дори по-високо от ангелските небесни сили, когато то се извършва с чистота и святост.
Тогава как дръзваме да съдим посредника между нас и Бога, лечителя на нашите души? „Ти, народе, не бъди съдия и изследовател на твоите водачи и свещеници, защото това не подобава на теб и не е заповядано от Бога. Не посягай към съдийския престол на Христос, защото Той е съдията и изследователят на свещениците. На теб ти е заповядано да слушаш свещениците и да се подчиняваш на техните думи и проповеди“ (Вартан Айгекци).
Св. апостол Павел в своето послание към евреите също заповядва: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души“ (Евр. 13:17). А когато не слушаме нашите духовни водачи и сме непокорни, ние се противопоставяме и пренебрегваме Бога, според думите на Господа: „Който приема вас. Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил“ (Мат. 10:40).
Св. Йоан Мандакуни също пише: „Свещеникът е ангел на всемогъщия Бог. Ако го презреш, грешиш пред Бога, Който го е ръкоположил, защото чрез него Сам Бог извършва тайнството на Литургията и Кръщението. Въпреки че те не са достойни да се приближат до великото тайнство, Бог не лишава хората от благодатта на Светия Дух заради тяхното спасение.“
Следователно трябва да помним, че Бог чрез духовниците извършва светите тайнства на Църквата.
Преди да съдим Божия служител, трябва да осъзнаем, че и той е човек, носещ греховната природа, и може да греши. Трябва да знаем, че духовникът повече от всеки мирянин е подложен на дяволски атаки и изпитания, защото се е отрекъл от себе си, взел е своя кръст и е тръгнал след Господа.
Всички сме грешни. Когато осъждаме другите за техните грехове, трябва да се замислим дали и ние не сме също толкова виновни и не носим още по-тежки грехове. Трябва да изследваме собствените си недостатъци и да признаем себе си за грешници. Вместо да съдим другите, нека поправим своето поведение. Защо виждаме сламката в окото на ближния, а не забелязваме гредата в своето око? Нека помним какво казва Господ: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.“ (Лука 6:42).
Нека се вразумим, скъпи братя и сестри, и отстраним от себе си греха на осъждането, особено спрямо духовниците. Нека осъзнаем, че всеки от нас ще отговаря пред Бога за своите собствени грехове: „И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.“ (Рим. 14:12).
С истинско християнско съзнание сме длъжни постоянно да се молим за нашите духовни отци – за целия духовен клир – за тяхната непоколебима вяра и укрепване, за да могат с помощта на истинския небесен Пастир – Господ Иисус Христос – да останат верни на своя обет и непоколебимо да водят Христовото словесно стадо – всички нас – към пристана на мира, към спасението.