Постът на Арачаворац или Арачавор е първият пост в Арменската апостолическа църква и затова е уникален само за Арменската църква. Той е един от 11-те седмични пости и продължава пет дни – от понеделник до петък включително, като се спазва три седмици преди Великия пост.
Този пост е установен от Свети Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) след излизането му от Хор Вирап. Както свидетелстват църковните отци – Бохос Таронци, Свети Нерсес Шнорали, Мхитар Гош и други, Свети Григорий Просветител ( Сурп Крикор Лусаворич), преди да кръсти цар Дъртад, в продължение на 65 дни проповядвал ден и нощ, наставлявал, поучавал, укрепвал като мъдър лекар, стараейки се да намери полезното лекарство, и с молитва подготвил арменския народ за възвишеното послание на Евангелието. След това установил петдневен пост в памет на Просвещението на Армения. Царете и болярите, като постили пет дни, се излекували от страданията и болестите си. Според учението на Арменската църква Свети Григорий Просветител ( Сурп Крикор Лусаворич) утвърдил този пост в памет на споменатия спасителен пост и наредил всяка година той да бъде спазван по същия начин. И тъй като този пост е бил първият в Армения, той бил наречен „Постът на Арачаворац“ или „Арачавор“ и се смятал за първия национален пост на арменците.
Петият ден от този пост – петък, макар да е постен ден, е посветен на пророк Йона като пример за покаяние и пост. А в следващата събота се чества празникът на Свети Саркис Воин, неговия син Мардирос и 14-те войници. Оттук идва и погрешното наименование „Постът на Свети Саркис“ за Поста на Арачаворац. Тъй като според църковния канон за празниците на светците не се определя пост, следователно празникът на Свети Саркис не може да има пост, но разпространеното погрешно наименование продължава да се използва. Неделята преди Поста на Арачаворац е Парагентан (неделя на заговезни).
За разлика от другите пости, по време на Поста на Арачаворац в църквата не се четат Светото писание или Евангелието и не се отслужва Света литургия, защото този пост символично напомня за грехопадението на Адам. По времето на Адам и патриарсите „Писания и Пророци“ не съществували. И тъй като този пост бил установен от патриарсите, които съществували преди Писанията, Закона и Евангелието, затова той се спазва без четения и литургии. А в петък се чете пророчеството на Йона за спасението на Ниневия.
Постът на Арачаворац има и своя традиционна храна – похинд (похиндс), с която се разчупва постът.
Според свидетелствата на арменските летописци, в древността този пост е съществувал и сред гърците и латините.
Както беше споменато, Постът на Арачаворац е установен от Свети Григорий Просветител ( Сурп Крикор Лусаворич) и арменският народ пет дни прекарал в покаяние и пост. Освен споменатото обяснение, църковните отци дават следните тълкувания за петдневния пост:
Петдневният пост е за освещаване на сетивата, чрез които грехът за пръв път влезе в човека и последва смъртта. Защото Адам с очите си – чрез сетивото за зрение – видял дървото и го пожелал, с ушите си чул гласа на изкусителя, който му се сторил приятен, след това с краката си отишъл до дървото, с допир се докоснал до плода и го откъснал. После с обонянието си усетил аромата, с вкуса – сладостта, и бил осъден. Така и ние сега вършим всички грехове чрез петте сетива, заради което ги очистваме с петдневния пост.
Бог създал целия свят за шест дни, а човека – на шестия ден. Макар че преди да създаде човека, Той създал всички видове животни и им дал заповед да растат и да се множат, все още не им бил дал заповед за ядене. Тази заповед (Битие 1:29-30) била дадена на човека и на целия животински свят едва на шестия ден, тоест след пет дни. След сътворението на Адам постът бил прекратен. Тъй като през тези пет дни никой не ядял нищо, може да се каже, че те били дни на пост или въздържание.
Според преданието, когато Адам бил изгонен от Рая, той постил пет дни, а след това ял от плодовете на земята. Това бил първият пост след изгнанието. Синовете на Адам също се научили от него да спазват петдневен пост, например Авел – преди да принесе жертва, или Сит – когато баща му Адам починал. Постил е и Енох – пет дни в началото на всеки месец, както и Ной – преди да влезе в ковчега и след като излязъл от него. Петдневен пост спазвали Авраам, Яков и Йосиф. Всички първородни постили пет дни, когато бащите им умирали. Така, както казва Свети Василий Велики, този пост, предаван от баща на син, стигнал до нас.
Пророк Моисей установил четиридесетдневен пост заради получаването на заповедите в продължение на четиридесет дни. Народът постил пет дни, след което започнал да роптае, затова им било позволено угощение (Парегентан) и им било заповядано да постят по пет дни всеки месец, за да изкупят греха на идолопоклонството.
Както се споменава в Книгата на пророк Йона, жителите на големия град Ниневия в Асирия живеели в беззаконие. Чрез проповедта на Йона и хората, и добитъкът, както и децата, се покаяли с тридневен пост, без да ядат и да пият, и били спасени от унищожение (Йона 3:4). Както ниневийците били спасени физически, така и тези, които спазват този пост, се спасяват духовно. От тези пет дни три спазваме по примера на ниневийците, а сряда и петък – поради традиционния пост.
Според църковните отци Постът на Арачаворац се счита за първата седмица на Великия пост и се нарича „Предходник на Великия пост“. Апостолите първоначално искали да определят Великия пост на 70 дни – според броя на патриарсите, но понеже новообърнатите християни роптаели срещу продължителността на поста, апостолите превърнали две от седмиците в Парегентан и заповядали този пост да се спазва всяка година, наричайки го „Предходник на Великия пост“.