Създателят Бог, движен от Своята безкрайна любов, сътвори целия свят и вселената за наслада на човека, който е короната и венецът на творението. Той го постави като стопанин на цялото творение, както свидетелства Книгата Битие: „ Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази. “ (Битие 2:15). Господ Бог му заповяда: „ Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я …“ (Битие 1:28). Всъщност, Създателят Бог повери на грижите и опазването на човека природата, животинския свят, тоест цялото творение.
Следователно всеки човек е стопанин в този свят и е длъжен да се грижи за повереното му от Бога стопанство и да го опазва, покорявайки се на Божията воля. Човекът е поставен не само за стопанин на своя живот, но и на своите дарби и добродетели, които е длъжен да използва за добро. Животът е Божи дар, и ние трябва да даваме отчет пред Него за начина, по който го управляваме. Ние не сме господари на живота си или на телата си и не можем да ги управляваме според своите желания и капризи.
Но как днес управляваме този божествен дар – нашия живот? Имаме ли чувство за отговорност за нашите постъпки и всяка наша крачка? Осъзнаваме ли, че един ден ще трябва да отговаряме пред Бога за това, как сме разпоредили живота си? За съжаление, това съзнание днес напълно липсва у нас. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е загубил чувството си за отговорност към творението и своя собствен живот. Всеки разполага със своя живот според собствената си воля, смятайки всичко, което има, за своя изключителна собственост. Той прахосва даровете и благата, дадени му от Бога, мислейки, че животът му принадлежи.
Но човек може да изгуби своите божествени дарби и способности, ако ги пренебрегне или не ги управлява правилно, не ги използва за доброто. Свещеното Писание предупреждава, че човек е отговорен не само за своя живот, но и за всяка дума, която изрича, дори за своите мисли и намерения, и в Деня на Съда ще даде отчет пред Бога: „ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“ (Матей 12:36-37).
Пълната липса на чувство за отговорност може да доведе до катастрофални последици не само за отделния човек, но и за цялото общество и народите. Днес един от най-належащите глобални проблеми е опазването на околната среда. И като стопанин, поставен от Бога над творението, човекът е длъжен да изпълнява Божията заповед – да се грижи за цялото творение. Вместо това, днес повече от всякога човекът греши срещу природата – този източник на живот, като замърсява и осквернява околната среда, вместо да я пази и поддържа, което може да доведе до глобална катастрофа.
Толкова сме безразлични към околната среда, към света, който ни заобикаля! Всеки мисли само за своята лична изгода, без да се интересува, че заради егоистичните си цели унищожава здрави и буйни дървета, погазва правата на много хора. Безразлични сме към факта, че в следващите десетилетия замърсяването на атмосферата ще доведе до катастрофални последици.
Тъжно е, че съвременният човек, страдащ от болестта на себелюбието, не мисли за бъдещите поколения. Той не осъзнава, че е длъжен да спре унищожаването на околната среда, да я пази с грижа и да я предаде на идните поколения като добро стопанство. Защото светлината на утрешния ден зависи от всеки един от нас, от нашето отговорно отношение към природата.
Един от великите ни мислители казва: „Необходимо е всеки човек да се грижи да остави нещо на своя народ и родина, да се стреми да прослави своето име с делата си. Необходимо е да оставим своите следи – и физически, и духовни, върху тази земя.“ А днес ние вървим в обратна посока – незаконна и безмилостна сеч на горите, ужасяващи нива на замърсяване на околната среда…
Насилието над природата е явно против Божията воля и е насочено срещу цялото творение.
Нека погледнем към прекрасната природа и животинския свят, създадени от Бога. Колко послушни са те на Божиите закони, давайки ни пример! Дори неодушевената природа ни поучава как да бъдем верни на Бога. В тази връзка един от духовните отци на Руската църква е казал:
„Колко по-чиста и морално по-висока от човека е дори тази разрушена природа, от която е създадено неговото тяло! Колко чисти са камъните, готови да извикат срещу хората, които не прославят Бога! Колко чисти са цветята, дърветата… Колко величествено покорни на Божиите закони са животните в своята чистота! Неодушевената природа учи човека как да носи кръста на послушанието към Бога сред бурите и изпитанията на този свят“ (св.Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец).
Нека се замислим върху това и бъдем по-бдителни!
Съвременният човек трябва да осъзнае, че животът му не е негова собственост, че той е стопанин, поставен от Бога, но не и господар на своите дарби и възможности. Следователно, трябва да се стреми да управлява повереното му стопанство мъдро, в съгласие с Божията воля, изпълнявайки Божиите заповеди и водейки добродетелен живот, така че когато Господ дойде да поиска отчет, да не се срамува, а като добър и мъдър стопанин да представи достойно своя отчет (вж. Лука 16:1-8).
Нека помним, че сме смъртни и няма да живеем вечно на тази земя. Да не прахосваме този божествен дар – живота – като неверни стопани, за да не изгубим и нетленния и вечен дар – най-великия дар – Царството небесно!