Прасчо: „Как се пише „любов“?“
Пух: „Любовта не се пише, тя се усеща.“
Невъзможно е с думи да се преведе любовта, да се обясни защо обичаме Бог или търсим спътник в живота. Това е неописуем стремеж, който съществува в нас и може би е свързан със спомена на душата – когато тя помни състоянието на съвършена, божествена любов и през живота си се стреми към нея, търсейки своите обекти на любовта, а намери ли ги – се прилепя към тях с цялото си същество.
Любовта, според мен, преди всичко е безкористно емоционално състояние, когато просто искаш да бъдеш в присъствието на своя любим, без да искаш нищо в замяна, просто възхищавайки се на него, просто намирайки живота си по-цветен, по-наситен и по-смислен, когато си до него.
Психолозите отбелязват, че човек по рождение носи чувство на самота, което се стреми да разсее чрез някого. „Ние се опитваме да намерим някого, който донякъде прилича на нас, с когото ще почувстваме, че вече не сме сами“, казва психологът Михрдат Мадатян.
Върховният полет на любовта, най-висшето ѝ проявление, е сливането на душите. Според Ерих Фром хората, които се обичат с романтична любов, се стремят напълно да се слеят един с друг, да се идентифицират духовно и физически. По принцип романтичната любов между двата пола се характеризира като взаимно привличане на техните „аз“-ове. Любовта може да се разглежда и като отношение към определен човек, което включва както когнитивни компоненти (образа на този човек, мисли, разсъждения за него), така и емоционални компоненти (особен вид чувства – възхищение, вълнение, вдъхновение, естетически преживявания).
Човешката душа е склонна и към търсенето на идеал. Но да обичаш у някого само определени черти или да виждаш в него своя идеал все още не означава да обичаш истинския човек. Любовта не може да бъде „планирана“. Не бива да търсим някого, който отговаря на конкретни критерии, а да търсим с душата си. И след като намерим истинския човек, нашият идеал се заменя именно с него. „Често нашето съзнание пречи на подсъзнанието – ние създаваме идеала си в един образ, но в подсъзнанието си той може да бъде, например, в известна степен модифицирана версия на образа на майка ни. В младостта, когато се влюбваме, придаваме по-голямо значение на външния вид, но по-късно търсим според определени вътрешни ценности“, казва психологът.
Любовта е основното условие за съществуването на човешката душа, върховната цел, която също е гаранция за вечността на живота. „Любовта е желанието вечно да притежаваш доброто“, определя я Платон. „За съжаление, днес, когато хората се събират, създават семейства и наричат това, което се случва помежду им, любов, в действителност, ако анализираме разумно, може би дори няма и следа от любов, а просто привързаност или физическо привличане. Затова и изразът „платонична любов“ често се използва с ирония, смятан за откъснат от реалността. Но трябва да отбележим, че съществуването на възвишената платонична любов не отрича физическата или каквато и да е друга проява – привързаност, безрезервна отдаденост и т.н. Всичко това не е чуждо на човешката природа, но в същото време истинската любов е нещо повече от тях“, казва дякон Вартан.
„Трябва да подчертаем също, че стремежът към доброто, към любовта, според Платон, протича чрез подчинение на разума върху тричастната структура на човешката душа (разумна, желаеща и гневлива). Само в този случай човек може да доведе душата си до такова възвишено състояние, че да бъде способен истински да обича – както заобикалящия го свят, така и хората, и Бог. В противен случай стремежът му ще бъде насочен към себе си, към неговите по-низши нужди и желания.“
Също така, чувствата и преживяванията на човека произтичат от неговата ценностна система и интелектуални способности. Човек, който е посветил целия си живот на гонене на материални блага, ще има малко време да почувства истинската любов, която преди всичко свидетелства за възвишеността на човека и неговите духовни качества.
„Какво е адът? Аз твърдя, че това е страданието от невъзможността да обичаш“, казва Достоевски.
Любовта между мъж и жена се характеризира с радостта, която носи близостта и приятелството със своя любим, сходството в житейските възгледи, интересите и вкусовете, съюза с него за цял живот. В същото време любовта не обединява в общо, а в цялост – с всички недостатъци и дори противоположности, защото и в християнския брак се казва, че двамата стават едно. Да си припомним и библейската картина на Сътворението, когато жената е създадена от Адам – тоест те всъщност са били едно тяло. Това е и доказателство, че любовта преодолява всички материални бариери, че за двама, които се съединяват с любов, няма непреодолими пречки, връзката им е неразрушима, „ защото любовта е силна като смърт “ (Песен на песните 8:6).
Истинското чувство на любов води до активиране на умствените и физическите сили на човека, до творчески подем. То играе ролята на вътрешен движещ механизъм в живота ни. „Любовта е нишката, която води живота“, казва психологът. Според него любовта дава на човека чувство на утвърждаване, сила, че не е сам, че неговите идеи не са самотни. „И, разбира се, когато такива двама души се срещнат, те започват да се подкрепят, да си помагат в процеса на изграждане и развитие.“
Също така, уважението, грижата и готовността да поемеш отговорност за любимия също са отличителни белези на любовта.
Трябва да възпитаваме себе си така, че сърцето ни да разпръсква само любов около себе си, като отблъсква омразата, завистта, злобата и всички отрицателни явления. Истинската любов възвисява и води човека към самоусъвършенстване. Ако ние сами не успеем в това, Бог несъмнено ще го допълни, стига да види в нас наистина любящо сърце.