Пророк Йона е един от дванадесетте малки пророци, който получил заповед от Бога да отиде в град Ниневия и да проповядва покаяние заради злото в града и предстоящото му унищожение, ако жителите му не се разкаят. Опитвайки се да избегне тази заповед, пророкът се качил на кораб, отправящ се към Тарсис – финикийска колония. По време на пътуването корабът попаднал в буря и уплашените моряци хвърлили жребий, за да разберат по чия вина са навлекли Божия гняв. Жребият се паднал на Йона, който признал греха си и помолил моряците да го хвърлят в морето. Те изпълнили молбата му и Йона бил погълнат от кит.
Пребивавайки в утробата на кита три дни и три нощи, Йона бил изхвърлен на сушата. Не е случайно, че историята на Йона присъства в четивата за Светата седмица, свързани със събитията след разпятието и погребението на Христос. Йона е споменат в Евангелието от Матей, където Христос, в отговор на искането на фарисеите за знак, казва: „Защото, както Йона беше в корема на кита три дни и три нощи, така и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40).
След освобождаването си пророкът отново получава заповед да отиде в Ниневия. Благодарение на неговите проповеди жителите на града се разкайват и Бог ги пощадява. Йона, огорчен от факта, че над града не се е извършил съд, започва да очаква изпълнението на пророчеството си, като си построява навес, под който да чака. По Божия воля над него израства рицин. На следващия ден червей прояжда корена на растението и то изсъхва, което силно натъжава Йона. Тогава Бог му обяснява, че ако той съжалява за рицина, който е пораснал и загинал за един ден, то колко повече трябва да бъде пощаден целият град.
Йона в иконографията
В различни сцени от историята на Йона в иконографията пророкът и моряците често са изобразени голи, така както се вижда върху християнските саркофази. В християнския Изток обаче по-късни и по-стари паметници ги представят облечени.
Скулпторът на църквата „Сурп Хач“ (Свети Кръст) в Ахтамар е запазил дори една характерна подробност, която всъщност е заимствана от неканоничната юдейска книга. Според този текст „високата температура в корема на рибата унищожила дрехите на Йона и направила главата му плешива“. Следователно, когато Йона бил хвърлен в морето, той все още имал коса, но в сцените на изхвърлянето му от кита и почивката под рицина той е представен вече без коса.
Въпреки това, в Ахтамар Йона е изобразен легнал пред широко отворената паст на морското чудовище само веднъж. Там художникът развива историята за проповедта на Йона в Ниневия, като в медальоните движенията на хората напомнят за заповедта на царя: „И хората и добитъкът да се облекат във вретище и с всички сили да викат към Бога“ (Йона 3:8). Това е нова интерпретация, която е много по-жива и динамична от обикновеното струпване на хора пред градските порти, както е изобразено в някои византийски ръкописи.
Живостта на сцените в арменската миниатюра
В миниатюрите на Псалтирa на цар Хетум II се наблюдава остър интерес към предаването на емоционалните състояния. Средновековният художник пресъздава с удивителна живост стойките, движенията, мимиките и израженията на лицата, като отразява различни емоционални състояния.
В сцената „Моряците хвърлят пророк Йона в морето“ екипажът на кораба реагира по различен начин на случващото се: някои показват ясно своите емоции, други изглеждат замислени, а лицето на Йона изразява ужас. Чрез предаването на живите движения на персонажите художникът демонстрира наблюдателността си върху телесните пози, както личи от динамичното изображение на двамата млади мъже, хвърлящи Йона в морето.
Срещат се изображения, в които са използвани оригинални композиционни решения – например Йона, изхвърлен от пастта на кита, разчупва рамката на сцената и излиза в страничното поле.
Йона в ахтамарските релефи
Композициите, изваяни върху северния и южния фасад на църквата „Сурp Хач“ в Ахтамар, илюстрират сцени от Стария Завет. Над историята на Йона е представен пророк Софония, защото той предсказал разрушението на Ниневия.
Скулпторите в Ахтамар понякога променят изображенията, които копират. Второто изображение на кита в историята на Йона е заимствано от персийското митично същество „семурв“ или морски кон, често възпроизвеждано върху ислямски и византийски тъкани. С представеното извито тяло, орнаментираните крайници и заоблените стави, предната част на това същество точно пресъздава шията на този митичен звяр, но задната му част, вместо да завършва с опашка на паун, както в оригинала, е представена като навита рибя опашка, подобна на тази на морските чудовища от раннохристиянските саркофази.
В сасанидското и постсасанидското изкуство около краката на това същество понякога са привързани ленти, но скулпторът от Ахтамар вместо тях е изобразил топки, подобни на тези, които ловците привързвали към краката на своите ловни соколи. Тук чистата фантазия е съчетана с прецизна детайлност.