Историята на Сретение Господне, която се среща единствено в Евангелието от Лука, представя четиридесетдневния Младенец Иисус, който е принесен в Храма. Йосиф и Мария, бидейки благочестиви хора, извършват предписаното от Закона ритуално действие и принасят жертвата на бедните – чифт гургулици или две гълъбчета. Младенецът Иисус среща стареца Симеон, който е получил откровение от Светия Дух, че няма да вкуси смърт, докато не види Месията със собствените си очи. И накрая, Симеон получава своето освобождение от Господа, като казва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром“ (Лука 2:29).
Симеон видя дългоочакваното изпълнение на своите надежди, защото с вяра и благоговение очакваше този ден. И ето го – Младенецът, ето я – Девата, ето „светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лука 2:32). Според свидетелствата на светоотеческите тълкувания, Симеон символизира Стария Завет, който, срещайки Господа, получава своето освобождение чрез идването на водача на Новия Завет.
Но как точно се изпълнява Старият Завет в този епизод, не е напълно ясно. В разказа за Сретение Господне евангелистът не представя никакво пророчество, което трябва да се изпълни чрез представянето на Месията в храма, а само споменава изпълнението на законовите предписания от страна на родителите на Младенеца. Но дали този епизод не е бил предсказан от боговдъхновените пророци?
За да разберем връзката между двата Завета, трябва да разгледаме пасажа в неговата цялост, като вземем предвид богословския език, с който свещеният автор представя събитията. Особено характерно е, че Лука предлага предистория, която липсва в останалите Евангелия, започвайки с разказа за Захарий и Елисавета. В първата глава на Евангелието е представено явяването на архангел Гавриил на двама души – първо на Захарий, а след това на Мария, като по този начин се възвестява началото на историята на Новия Завет.
Трябва да отбележим, че авторът говори с езика и знаците на Стария Завет, за да покаже тясната връзка между случващите се събития и историята на Израил и да докаже, че сега се появява новият Израил. Лука пише своето Евангелие не само за юдеите, но и за езичниците и има за цел да покаже, че Църквата е новият Израил – истинският Божи народ, който трябва да бъде носител на божественото откровение и да го разпространи по целия свят.
Когато той разказва за явяването на архангел Гавриил, представя го с езика на подобен епизод от книгата на пророк Даниил, за да може читателят да разбере връзката между новата и старата история на Израил. В 9-та глава на Даниил ангелът също се явява по време на жертвоприношение, както и на Захарий, и казва, че ще настъпи нова епоха, известна като „месианско време“.
Ето какво казва ангелът на Даниил:
„Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите.“ (Даниил 9:24).
За да покаже изпълнението на това пророчество, Лука съпоставя двата разказа и свързва събитията по следния начин:
Архангел Гавриил определя седемдесет седмици или 490 дни за настъпването на месианската епоха. В Евангелието на Лука от същото това видение до Сретение Господне също минават 490 дни.
- От явяването на Захарий до зачатието на Мария – 6 месеца (Лука 1:26), което прави 180 дни.
- Плюс 9 месеца бременност – още 270 дни.
- Плюс 40 дни до представянето в храма – общо 490 дни, точно както е предсказано в пророчеството.
Следователно, Сретение Господне възвестява началото на месианската епоха. Младенецът, представен в храма, със Своя живот и жертвена смърт ще извърши делото на спасението: ще сложи край на греховете, ще запечата беззаконията, ще очисти неправдите и ще въведе вечната правда в света.
Само чрез изкупителното дело на Христос се случва опрощаването на греховете, за което говореше пророкът. Именно Той е този, който донесе вечната правда на света – Слънцето на правдата, което изгря в тъмния свят, заслепен от греха.
Църквата празнува деня на влизането на Господа в храма, запалвайки свещи и лампади, разпространявайки светлината на Слънцето на правдата сред своя народ, за да може познаваемата светлина на Христос да изгрее в сърцата ни, да се заличат нашите беззакония и да се очистят греховете ни чрез Него.
Така се установява векът на спасението в новия Израил – живата Божия Църква, която е „стълб и крепило на истината“ (1 Тимотей 3:15).