Чрез Свещеното Писание Бог ни говори, разкрива ни Своята свята воля, кани ни да изпълняваме Неговите заповеди и да търсим нашето спасение чрез истинско общение с Него. Нашето общение с Бога няма да бъде пълно, ако не говорим постоянно с Него, не разтваряме сърцето си пред Него и не изразяваме своята молба, благословение, благодарност и прослава към Него – всичко това представлява молитвата, която е „разговор с Бога“.
Думата „молитва“ Йоан Ерзнкаци (Плуз) обяснява по следния начин: „Думата молитва е двусрична. Първата сричка „мо“ идва от думата „молба“, която има значението на молителен, настойчив зов от дълбините на сърцето. А втората част – „литва“ е съответстващо съединение, чрез което думата молитва придобива своя завършен смисъл.“
Видове молитви
Молитвите се делят на два вида: лични и общи.
Личната молитва може да се извършва навсякъде и по всяко време, както казва апостол Павел:
„Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“ (1 Солуняни 5:16-18).
Думите на Христос: „Трябва винаги да се молите“, се отнасят именно за личната молитва, която няма нито време, нито място.
Общата молитва се извършва на специално определено място – в църквата, която символизира единството и единодушието на молещите се. Светата Църква е мястото за обща молитва, както е казано:
„Домът Ми дом на молитва ще се нарече“ (Исая 56:7).
Молитвата в определен час са църковните богослужения или „съборните молитви“, които се извършват сутрин и вечер от свещениците и народа заедно, защото такава молитва трябва да бъде в единство, затова и всички се събират в църквата.
„Обществената молитва е като изпълнение на обществен дълг… когато всички ние в определен час отиваме в църквата и се молим заедно в единодушие“ (Симеон Йереванци).
Видове молитви според тяхната същност
Според същността си молитвите се делят на:
- молитви на вяра и прослава,
- молитви на покаяние и изповед,
- догматически,
- застъпнически молитви.
Според своето предназначение те се наричат „просителни“, „благословения“ и „благодарствени“.
Св. Яков Мцбнеци кратко определя техните характеристики:
- „Просителните“ молитви са тези, чрез които се моли за милост и прошка за сторените грехове.
- „Благословенията“ и „благодарствените молитви“ са тези, при които с радост се въздава благодарност на Небесния Отец и се благославя за всичките Му дела.
Трите святости на молитвата
Според Св. Григор Татевеци светостта на молитвата се състои в три неща:
- Светост на сърцето
- Светост на езика
- Светост на ръцете
Молитвата се извършва чрез три неща – сърцето, езика и ръцете.
- Светостта на ръцете означава, че те трябва да бъдат чисти от алчност, насилие, неправда и кръвопролитие, както казва апостол Павел:
„Искам мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце към небето“ (1 Тимотей 2:8). - Светостта на езика е в това да се въздържаме от гняв и зли думи, както Христос се молеше:
„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). - Светостта на сърцето е в това да бъдем чисти от грехове. „Ако виждах беззаконие в сърцето си, Господ нямаше да ме чуе“ (Псалм 65:18).
Молитвата като отношение към Бога
Молитвата към Бога трябва да бъде като към:
- Цар, защото Той е всемогъщ и може да даде всичко, което искаме.
- Господар, защото както слугата гледа към ръката на господаря си, така и ние трябва да насочваме сърцето си към Бога.
- Съдия, защото сме съдени пред Него и Го молим да не ни осъжда.
- Приятел, защото приятелите искрено се обръщат един към друг и получават това, което искат.
Вярата – основа на молитвата
Основата на молитвата е вярата – човекът трябва изцяло да се съедини с Божията воля, за да извира от сърцето му истинска молитва. Независимо дали е молитва на прослава, прошение, застъпничество или благодарност, тя винаги трябва да бъде произнесена с вяра. Христос казва:
„Истина ви казвам: който каже на тази планина – вдигни се и се хвърли в морето – и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че ще стане така, както казва, ще му се сбъдне“ (Марк 11:22-24).
Христос – съвършеният пример за молитва
Най-съвършеният образец на молитва е Самият Христос, Който се молеше преди и след всяко Свое дело (Лука 5:15; 6:12). Той се молеше при Своето кръщение и тогава Светият Дух слезе над Него (Лука 3:21), при молитва Той се преобрази (Лука 9:28).
Той учеше учениците си да бъдат бдителни и да се молят, за да не паднат в изкушение. Христос се молеше дори на кръста за Своите разпинатели.
Най-големият пример за молитва е „Господнята молитва“ – „Отче наш“. В нея са събрани основните принципи на християнството: благоговение, смирение, надежда, вяра, любов, единство и покаяние. Не случайно в древността тази молитва е наричана „краткото Евангелие“.
„Непрестанната молитва е заповед от Господа – трябва винаги да се молим и никога да не спираме“ (Хосров Анцеваци).