Светът е пълен с лъжи и лицемери, измами и лъжци. Виждайки всичко това, душата на вярващия човек, който обича и търси истината, гори и още по-силно се прилепва към нозете на Онзи, който заяви: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6).
Да, Христос сам по себе си е истината. Без Христос и далеч от Христос, всичко е лъжа и суета, всичко е празно и фалшиво. Човекът, който е далеч от Христос, е далеч от истината. Ако обичаме истината, ние обичаме Христос. Ако преследваме истината, ние раняваме сърцето на Христос. Ако проповядваме истината, ние прославяме Христос.
Който вярва в съществуването на Бог или че Бог е истинен, не означава непременно, че почита и възвеличава Бога. Каква полза има, ако вярваме, че Бог е истинен и истина, но нашият живот и дела са безкрайно далеч от истината? Ние ще прославим Бога само когато се опитаме да живеем истинския живот на любовта на Неговия Син тук, на земята. Да, любовта на Христос беше и е истинска, истинско е Неговото страдание, истинска е Неговата сила и саможертва, истински са Неговият кръст и разпятие, истински бяха потта и сълзите Му в Гетсиманската градина, истинско е спасението, което Той донесе на света за нас, истинска е Неговата любов към нас, истинска е Неговата смърт заради нас и вместо нас, истинско е Неговото възкресение в нашия живот.
Къде е силата на възкресението на Христос в живота на нас, християните, възкръснали от света на греха? Къде е Божията истина в живота на тези от нас, които вярват в Божията истина? Къде е в живота ни Духът на Божията истина? Онзи Дух, който прави нашите взаимоотношения с Бога и с ближните ни истински, реални, дълбоки и топли.
Вярващият, който е изпълнен и проникнат от истината на Божия Дух, трябва да стане истинско сияние на Неговата истинска любов, точно както луната, изпълнена със светлината на слънцето, излъчва светлина около себе си.
Ако Христос сам е истината, тогава християнинът трябва да бъде свидетел на истината. Това е заповедта на Христос: „ще Ми бъдете свидетели“ (Деяния 1:8). Какво по-красиво и възвишено от това да бъдеш свидетел на истината, свидетел на Спасителя Емануил, свидетел на силата и победата на Христос?
Но горко ни, ако ние, които сме призовани да свидетелстваме за истината, говорим лъжи, живеем живот на измама, стоим до беззаконието и подкрепяме неправдата. Бог обявява, че „Верен свидетел не лъже“ (Притчи 14:5). Както от огъня не може да излезе вода, така и от християнина, пречистен с „чиста вода“ от Святия Дух (Езекиил 36:25), не трябва да излиза лъжа.
Тъй като християнинът е свидетел на Христовата истина, в този свят, изпълнен с лъжи, естествено е той да бъде подложен на преследване. Неестественото и неприемливото обаче е, когато християнинът не застане до своя брат или сестра по вяра, когато види, че те са преследвани заради истината.
Истинският свидетел на истината трябва винаги да бъде готов и да очаква сблъсък с този свят. Сблъсъкът и несъгласието със света са неизбежни. На нас остава да имаме смелостта да застанем за истината, за да не бъде казано за нас думите на пророка: „Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята“ (Еремия 9:3).
За да можем смело да се изправим за истината, е абсолютно необходимо да бъдем обновени чрез кръста на Христос. Самият Христос, живеейки в нас, ни дава силата да провъзгласим истината. Никой не може да бъде свидетел на свободата, дадена от Христос, ако сам е роб на греха.
Само човекът, освободен чрез Христос, може да стане велик свидетел на духовното освобождение. А за да бъдем освободени чрез Христос, трябва да познаем истината, според думите на самия Освободител: „ и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Коя е тази освобождаваща истина, която човек трябва да познае? Човек трябва да знае, че без Христос той е вечно загубен. Трябва да признае Христос като единствения път към спасението (Деяния 4:12).
Скъпи читателю, Божият Син, който заяви „Аз съм истината“, не лъже. Сам Той свидетелства, казвайки: „Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината.“ (Исая 45:19). Всичко, което Той разкрива и казва, е истина. Истина са всички Негови думи за бъдещето, за вечния живот и за ада. Истина са думите Му за Неговото търпение, любов и нежност.
Повярвай в Неговите думи и го призови. „Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават“ (Псалм 144:18). Затова Го призови с истина, тоест с цялото си сърце и душа, желайки да се предадеш на Божия Син и да работиш за Неговата слава.
„Дойдете при Мене…“ (Матей 11:28). Това покана е отправена към теб и мен. Ако сме привърженици на истината, ще откликнем на Неговата покана, защото Той каза: „всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.“ (Йоан 18:37).