„Понеже „за това“ в Библията не е написано, не вярвам“, или „Свещеното Писание е единственият достоверен източник на богопознание, друг източник не ме интересува“. Тези често срещани днес изрази са присъщи на хората, особено на протестантите, които твърдят, че всичко трябва да се доказва със Свещеното Писание и не приемат наследството на предишните поколения — писанията на апостолските отци и светите отци на ранната църква, както и всичко онова, което устно, през вековете, от поколение на поколение, е достигнало до нас. В резултат на това те отхвърлят Свещеното Предание.
В тълкувателната литература на църковните отци често се срещат изрази като „известно е по предание“ или „според църковното предание“.
Какво е Преданието — Свещеното Предание?
Едуард Агаян в своя „Обяснителен речник на съвременния арменски език“ дава следното обяснение на думата „предание“: исторически формирани и предавани от поколение на поколение обичаи, възгледи, битови норми и други, исторически утвърден ред, неписан закон, традиция.
Православната църква има два източника на вярата: Библията, тоест Св. Писание, и Свещеното Предание, с условието обаче, че в Преданието няма нищо, което да противоречи на Св. Писание.
Преданието е по-старо от Библията. Хиляди години човечеството се е ръководело без писан закон. Как? Със съвестта си — с вътрешния морален закон. Също и чрез преданието, което се е предавало от поколение на поколение. Чрез това предание хората са се образовали. Преданието е учението, дадено ни от апостолите и отците. Вярно е, че много обяснения и анализи, които са достигнали до нас по предание, не са записани в Светото Писание, но въпреки това не му противоречат.
В Светото Писание има много примери, които доказват съществуването на Преданието. Преди написването на Библията, където се дава указание за изграждане на олтар, вече виждаме примери за изграждане на олтари. Патриарх Ной след потопа „…И съгради Ной жертвеник Господу“ (Битие 8:20), също и Авраам изгради олтар при дъбравата Море (Битие 12:6-7) и същото може да се каже за Исаак, Яков и други. Всички те са научили за идеите за жертвоприношение и олтари от Преданието.
Очевидно е, че хората преди писания закон са се образовали чрез устното Предание, което е било съхранявано в следващите поколения.
Свещеното Предание в Новия Завет
В Новия Завет има някои сведения от времето на Стария Завет, които са достигнали чрез устното Предание. Например свети апостол Павел споменава магьосниците Ианий и Иамврий, които се противопоставяли на пророк Мойсей: „И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината“ (2 Тимотей 3:8). Тези имена не са записани в Стария Завет. Изглежда, че апостол Павел е научил техните имена чрез Преданието.
Днес много истории са достигнали до нас по предание, като например историята за представянето на Света Богородица в храма или че Симеон, който посреща младенеца Иисус при представянето му в храма, е един от 72-мата преводачи, които по заповед на египетския цар Птолемей превели книгите на Стария Завет от еврейски на гръцки език. По предание сме получили цялото църковно наследство, обредите, законите, свързани с реда и дисциплината в църквата. По предание е съхранена и предадена на поколенията разумната вяра. Ако всеки тълкуваше Свещеното Писание според собственото си разбиране, щяха да се появят множество секти (както е и днес). По предание са достигнали до нас запазването на неделята като свят ден, кръстенето, а в крайна сметка и самото Св. Писание.
Живото Предание на Църквата
В периода на Новия Завет двадесет години не е имало писани евангелия. През това време хората приемали вярата чрез проповед. Учението на Иисус Христос се е предавало устно чрез Свещеното Предание.
Нашият Господ Иисус Христос не остави нищо в писмен вид, а проповядваше Евангелието устно (Матей 4:23). На своите апостоли каза: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.“ (Марк 16:15). Ясно е, че това не е трябвало да се прави чрез писано слово. Чрез жива проповед те трябвало да свидетелстват за Христос, да откриват Божиите заповеди и Евангелието, за да утвърдят вярата на хората, да основат Христовата църква и да ги свържат с Христос.
Апостолите основавали църкви не чрез писменост, а чрез жива проповед и по същия начин по предание предали на ръкоположените от тях епископи и свещеници всичко необходимо за редовния ход на църквата, богослужението, свещеническата дейност, каноничните принципи и други църковни дела.
В Евангелието от Йоан (21:25) е записано: „Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.“.
Заключение
Свещеното Предание е неизчерпаем източник на духовна мъдрост и практическо ръководство за живота на вярващите. Чрез него Църквата съхранява живото слово на Христос и го предава на всяко следващо поколение, утвърждавайки истинската вяра и благочестие.