„Хиляди пътища ни отклоняват от целта, докато към нея води само един…“ – Мишел дьо Монтен
Независимо от избраната професия, независимо от религиозната принадлежност, независимо от повелите на времето – в кръстопътя на интелектуалните полети и социалните сътресения всеки човек в живота си достига до такова важно разклонение, от което започва неговият самостоятелен живот. Там той трябва да избере своята професия и да бъде готов да осъзнае какво е неговото призвание, смисълът и съдържанието на собствения му живот.
Човекът е действащо същество и дейността е неговият присъщ начин на взаимодействие със света. Благодарение на своята целенасочена дейност той е успял не само да се адаптира към дадената му среда, но и да я преобрази в своя полза. На човека са предоставени широки възможности, в рамките на които той трябва да използва чудотворната стихия на разума и да поеме отговорност за своите идеи и човешко призвание. В крайна сметка, не само неговата личност трябва да спечели от това, но и околната среда, обществото като цяло.
Въпросът за смисъла на живота включва в себе си такива важни ценности като доброто, истината и красотата. Тоест, човек във всекидневните си действия трябва да се ръководи от законите на доброто и красотата. Всяко негово дело, всеки негов акт трябва да има морална стойност и значение. Основата на човешкия живот трябва да бъде взаимната любов. Ключът към правилното разбиране на собствения житейски смисъл се крие в човешките взаимоотношения, чиято познавателна същност е Любовта. Така изборът на смисъла на живота е личен избор на всеки човек – самостоятелен, осъзнат избор.
Смисълът на живота често се свързва с избраните от човека ценности – децата, семейството, работата. Но тези ценности могат да бъдат различни за всеки човек и да се променят в определени периоди (1 Тим. 6:9-10; 2 Тим. 3:2-3). Хората живеят заради нещо. Ако не знаеха за какво живеят, те просто не биха живели. Целта на собственото съществуване може да бъде формулирана по различни начини, но цел трябва да има задължително, иначе това няма да бъде живот, а безсмислено съществуване. В живота трябва да има и принципи, но при избора им не трябва да се бърза.
Съществува едно правило, което трябва да присъства в живота на всеки човек – в неговата цел, в неговите принципи, в неговото поведение: животът трябва да бъде изживян достойно, за да не се срамува човек, когато го погледне назад. Достойнството изисква доброта, великодушие, липса на тесногръд егоизъм, справедливост, добросърдечност, способност да бъдеш добър приятел и да изпитваш радост от това да помагаш на другите.
В света няма нищо, което да помага на човек да преодолее дори най-лошите условия толкова добре, колкото осъзнаването, че животът има смисъл.
Библията ни учи, че когато Бог е създал Адам и Ева, Той е имал за тях особена цел: „Плодете се, множете се, напълнете земята и я покорете, и владейте над морските риби, небесните птици и над всяко живо същество, което пълзи по земята.“ (Бит. 1:28)
Всеки сложен механизъм или детайл ще работи правилно само ако се използва според предназначението си и в съответствие с намеренията на своя създател. По същия начин, ако искаме да не вредим на себе си – било то в духовен, интелектуален, емоционален или физически аспект – трябва да използваме живота си така, както нашият Създател е предначертал.
Животът е сложна задача, която решаваме, докато я живеем. Често хората намират грешни решения на тази задача и затова не постигат желаните резултати. Животът е като прекрасна книга, която ние сами пишем – съзнателно или несъзнателно. Но тази книга ще може да бъде прочетена едва когато я завършим. Тя ще бъде достъпна за идните поколения, затова трябва да помислим какво пишем…