Заговезни е един от най-дългоочакваните празници в християнската традиция, когато вярващият човек се подготвя за Великия великденски пост. Но преди да започне постът, на този ден той си позволява да се храни обилно и с месни храни, като същевременно го придружава с радостни песни и танци, защото предстоят дълги и трудни дни на пост. Тази година той започва на 3 март и завършва с празника на Възкресение Христово – 20 април.
Нека се обърнем към основния въпрос – защо е необходим постът? Човешкото същество през всичките дни на живота си основно се стреми да задоволи телесните си нужди – да яде, да пие, да се облича и наред с това да удовлетворява необходимите си удоволствия, които в повечето случаи са съпроводени с прекомерност, а често дори се превръщат в разрушителни пороци като пиянство, чревоугодие, сладострастие и т.н. Именно затова човекът, който се отдава прекомерно на храната, се нарича чревоугодник, когато неговият стомах, тоест осигуряването на съдържанието му, е станало цел, а не просто средство за живот. В тази връзка апостол Павел казва: „Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух – за духовно. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир; защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. “ (Рим. 8:5-8).
Следователно, като се отдаваме на плътските мисли, ние не можем да бъдем угодни на Бога и дори повече – като им се поддаваме, можем да стигнем чак до ада. Затова на всяка цена трябва да се противопоставяме на неумерените желания, което именно е същността на църковния пост. Като цяло крайната цел на поста не е просто да лиши тялото от любимите му храни, а да укрепи душата ни. А за да достигнем до успешен завършек на християнския ни живот и до спасението на душата за вечността, най-важният период е четиридесетдневният великденски пост.
За да не се превърнат усилията ни в поста просто в гладна диета, е необходимо да знаем някои тънкости за истинския пост, който е едно от най-важните оръжия на покаянието за християнина. А за да проверим дали вървим в правилната посока, нека използваме точния „компас“ на душата – Божието слово и съветите на светите отци, които са достигнали до победата на свeтостта чрез истински пост.
Тайнството на поста започва още в рая, когато Бог каза: „а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него;“ (Бит. 2:17). Нарушавайки тази единствена заповед, Адам и Ева бяха изгонени оттам. Но докато човешкият род все още има обещание от Създателя, дадено чрез Иисус Христос, да се върне в небесния рай, необходимо е отново да спазваме пост – този път с разкаяние, покаяние и борба срещу греха. Пример за пост ни дадоха всички избрани Божии слуги от Свещеното писание – започвайки от Моисей и цар Давид, след това и останалите пророци. Благодарение на поста и разкаянието жителите на град Ниневия бяха спасени от пълно унищожение, а по-късно – и еврейският народ по времето на цар Артаксеркс.
И накрая, най-великият пример за пост за всички нас беше даден от нашия Господ Иисус Христос, Който преди да започне Своята проповед на Евангелието, в продължение на четиридесет дни в пустинята не прие никаква храна и така излезе победител от изкушението на Сатана. Затова и Арменската апостолическа църква определя 158 дни от годината за пост, като най-важният от тях е Великденският пост. Всеки християнин чрез пост и покаяние трябва да изпита себе си и да коригира своя път във вярата по пътя на спасението на душата.
За да завършим успешно нашия постнически път, ще бъде полезно да се запознаем с напътствията на светите отци относно поста, които чрез истинско въздържание са излезли победители в духовната битка:
Св. Григорий Просветител: „С простодушие да се подчиняваме на Божията благодатна воля и да възпираме всички подтици на злото – както мисловните, така и чувствените. Това е пълнотата на поста, който ни води към вратите на Живота.“
Св. Василий Кесарийски: „Пази се да не възприемаш поста само като просто въздържание. Онези, които се въздържат от храна, но се държат безредно, приличат на дявола, който макар да не яде нищо, не спира да греши.“
Преп. Пимен Велики: „Въздържанието е майката на здравето, а разпуснатостта – на слабостта.“
Св. Антоний Велики: „Постът пречиства душата, издига ума, държи страстите под контрол, разсейва облаците на желанията, угасва огъня на плътската похот, разпалва въздържанието и разкрива светлината на истината.“
Блажени Йероним: „Някои са много взискателни към храната и не позволяват на устата си да влезе лоша храна, но не са толкова внимателни към думите, които излизат от устните им.“
Св. Йоан Мандакуни: „Постът не е просто въздържание от храна, а въздържание от грехове.“
В потвърждение на това е и случката с преподобния Сисой Велики. Един брат го попитал: „Ако изпия три чаши вино, ще бъде ли твърде много?“ Старецът отговорил: „Ако дяволът не съществува, тогава не е много.“
Всичко това е обобщено в думите на патриарх Шнорхк Калустян в неговата книга „Златната верига на Великденските недели“:
„Постът е неразделен от молитвата…“
Така разбираме, че постът не е просто въздържание от храна, а жизненоважен начин за очистване на сърцето и душата от греховни мисли чрез покаяние. Нека Господ ни помогне в предстоящите дни на пост, за да посрещнем Великден с прошка и любов, както Христос ни е простил!