Християнската любов е особена, жертвена любов, която разширява границите на човешката личност, прави живота по-дълбок и изпълнен със смисъл. Любовта на християнина е безкористна, като слънчевата светлина – тя не изисква нищо в замяна и нищо не счита за свое. Тя не става роб на другите и не търси роби за себе си, а обича Бога и човека като образ на Бога. Християнската любов постоянно се бори срещу егоизма, тоест срещу пороците, така както човек би се борил срещу кръвожадни зверове.
А в борбата срещу греха нашият Господ Иисус Христос ни даде най-добрия пример – Той пости и се молѝ в продължение на четиридесет дни и нощи, за да ни покаже, че и ние, подобно на Него, трябва да се противопоставяме на изкушенията на злото чрез пост и молитва. Следвайки Христовия пример, Църквата установи Великия пост – период, през който християнинът се отказва от своя „аз“, за да роди в себе си висшия „Аз“, който се движи по пътя към Голгота. Но преди да стигне до Голгота, човек преминава през определен духовен път. В този път е необходимо да положи усилия, да се грижи за душата си, да събуди гласа на съвестта си, да се изкачи към Голгота, към победата, и в себе си да утвърди думите: „Господи, нека бъде Твоята воля, а не моята“, тоест „Както е на небето, така нека и на цялата земя бъдат изкоренени заблудата и грехът, а да се засадят истината и правдата“ (св. Григорий Татевatsi).
В Стария Завет срещаме множество примери за пост – известни са много събития, които са били съпътствани от молитва и пост. Например Моисей получи Десетте заповеди, след като пости четиридесет дни. В Персия една еврейска общност бе спасена от заплашващо я унищожение благодарение на застъпничеството на царица Естир, която наложи тридневен пост денем и нощем. По време на Вавилонския плен Даниил и тримата му другари ревностно изпълняваха Божиите заповеди – те решиха да не ядат от вкусните храни на царския дворец и да не пият избраното вино, за да не съгрешат пред Бога, защото тези храни бяха приготвени от месото на жертвите, принасяни на идолите. Вместо това ядоха само семена и зеленчуци, а виното замениха с вода. Бог благослови тези четирима младежи за тяхната вярност и им даде мъдрост и разум, а на Даниил – и дарбата да тълкува сънища (Даниил 1).
От Библията знаем също, че Адам бе лишен от Рая заради храна, че Исав продаде първородството си на Яков заради храна, а светите пророци чрез пост станаха достойни за видения на ангели. Постиха и апостолите, затова „Свещените книги ни заповядват усърдно да пазим поста, за да влезем в блаженството на Небесното царство, от което Адам бе лишен заради храна“ (Вардан Айгекци).
Църквата призовава всички вярващи със смирение и искрено покаяние да поемат по пътя на поста (Лука 14:15-24). За християнина е необходимо редовно вътрешно усърдие, за да преобрази вътрешния си свят и да го утвърди отново. Постът е средство за възстановяване на хармонията между душата и тялото. Той е нова възможност да открием себе си, да видим в нас Божия образ, да погледнем на живота си от друга перспектива, а в този процес започваме да оценяваме и осъзнаваме истинската стойност на живота. Това е изключително важен период в духовния живот, чрез който вътрешният ни човек се смирява.
Но постът не би бил истински, ако не съчетава въздържанието от храна с духовен пост, защото телесният пост без духовния губи своя смисъл. Постът винаги трябва да бъде придружен от молитва, покаяние, милосърдие, уединение, тишина, сдържаност, прошка, отказ от зли мисли, защото в противен случай човекът ще прилича на скорпион, който може да остане дълго без храна, но въпреки това продължава да произвежда смъртоносна отрова. Разбира се, този духовен подвиг трябва да се живее през целия живот, но в периода на поста трябва да бъде особено утвърден.
Постът учи на жертвоготовност. Още в първите векове на християнството постът бил свързан с милосърдие – християните имали обичай да даряват на бедните онези средства, които спестявали по време на поста. Св. Йоан Златоуст ни наставлява: „Постиш ли? Нахрани гладните, дай вода на жадните, посети болните, не забравяй затворниците. Утеши скърбящите и тъгуващите, бъди милосърден, кротък, добър и благочестив, за да приеме Бог твоя пост и да ти дари изобилни плодове на покаянието“.
Постът помага да се преодолеят пороците, освобождава душата от всякакви страсти. Той освобождава човека от привързаността към материалното, като му дарява богодадена свобода. Постът е волево дело – онзи, който не може да се въздържи от храна, няма да може да се въздържи и от страстите. Разгулът в храната води до разгул и в другите сфери на човешкия живот. Христос казва: „Небесното царство се добива чрез усилие, и само онези, които полагат усилия, го придобиват“ (Матей 11:12). Без постоянен подвиг и усилие евангелските заповеди ще останат само идеали, далеч от реалния човешки живот.