Благата вест бе възвестена за цялото човечество. Щастието да я приеме имаше едно смирено момиче от град Назарет на име Мария, която беше сгодена за благочестив мъж на име Йосиф. Сред множеството девици тя бе избрана да стане Богородица. По собствена воля тя се покори на Божията воля.
С голяма вяра, чисто сърце и смирение Светата Дева се довери изцяло на Бога и прие благата вест от Архангел Гавраил:
„Радвай се, благодатна дево, защото Бог е с теб. Ето, ще заченеш и ще родиш син, и ще го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. Господ Бог ще му даде престола на баща му Давид, Той ще царува вечно над дома на Яков и царството му не ще има край.“
Според преданието, в този момент Мария четяла в Светото писание пророчеството на Исая, където се споменава за Спасителя, който ще се роди от девица:
„Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще му се нарече Емануил“ (Исая 7:14).
Евангелистът разказва, че Мария се смутила от думите на ангела и недоумяваща какво означава това поздравление, попитала:
„Как ще стане това, тъй като не съм омъжена?“
А ангелът ѝ отговорил:
„Светият Дух ще слезе върху теб, и силата на Всевишния ще те осени, затова и роденото от теб ще бъде свято и ще се нарече Син Божи.“
И тогава прозвучал смиреният отговор на Светата Дева:
„Ето рабинята Господня, нека бъде според думата ти.“
Разказът за благовестието за чудното раждане на Исус се намира в Евангелието според Лука (Лука 1:26–38).
Така, в чест на тази радостна и блага вест, предадена чрез архангел Гавраил на Девата и чрез нея – на цялото човечество, празникът се нарича Благовещение. Това е неподвижен празник, един от седемте, посветени на Божията Майка, който Арменската апостолическа църква чества всяка година на 7 април.
Със специално разпореждане на Вселенския патриарх и Католикос на всички арменци, празникът е обявен и за Ден на благословението на майките и жените, които очакват радостта на майчинството. Във всички църкви се отслужва Света литургия и се извършва специален ритуал за благословение на жените, очакващи дете.
На 7 април се чества и официалният празник „Ден на майчинството и красотата“.
Решението, взето от Богородица, свидетелства за нейното мъжество – тя без колебание прие цялата отговорност за избора си.
След грехопадението на човека, светът за първи път бе удостоен с блага вест от Бога. Това благовестие изразява върховната любов на Бог към падналото човечество.
С раждането на Христос бе изкупен и изтрит грехът на Адам, а чрез непорочното зачатие на Дева Мария – този на Ева.
В миниатюрите, цветето „брабион“, поднесено от ангела на Света Мария, символизира, че чрез това раждане отново се отваря вратата към изгубения рай. А лилията в ръката на Светата Дева е символ на нейната девственост.
Както се казва в църковните химни, посветени на Благовещение:
„Днес от безплодната земя за нас израсна плодородно растение – лилията на долините и цветето на полята – тоест земята, която поради греха бе прокълната и обрасла с тръни и бодили, отново разцъфна.“
Елисавета – майката на свети Йоан Кръстител, вдъхновена от Светия Дух, казва на Мария:
„Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба“ (Лука 1:41).
Отците на нашата Църква са посветили на Богородица великолепни химни, мелодии и песни. Стотици църкви носят нейното име. Главният олтар във всички църкви е посветен на нея, а на иконите върху Светия Престол е изобразена тя, с младенеца Иисус в ръце. Образът на Богородица през вековете е бил и остава вдъхновение за безброй художници.
В различни народи Благовещение се свързва с различни обичаи.
Например сред славяните това е един от най-големите празници, на който се смята за грях да се работи, дори и най-лек труд да се извършва. По народно поверие дори птиците не вият гнезда в този ден.
В знак на освобождението на човечеството от греха, хората пускат на свобода птици от клетките.
„Ако Божията Майка още приживе е била толкова почитана от апостолите и от първите християни, причината е, че в нейната личност е въплътен най-висшият идеал за майчинство. В нейния образ се проявява най-възвишената същност на жената.“
– казва блаженопаметният католикос Карекин I.
Света Дева Мария бе удостоена с уникалната и висша чест да бъде наречена Божия Майка – титла, с която бе възвеличено самото майчинство.
С това се разкрива един висок и благороден смисъл. За нас най-близките и най-съкровени ценности са свързани именно с понятието „майка“ – майка Църква, майка Родина, майка Земя, майчин език и пр.
Хримян Хайрик нарича майката царицата на семейството:
„Домът и семейството са една малка царска държава със своите граници, където на патриархалния трон седят родителите – бащата като цар, майката като царица и управляват своето поданическо семейство. В този домашен дворец няма полиция, няма меч, насилие или жезъл – навсякъде има бащина любов и майчина нежност, възпитател и наставник е живият пример на родителите.“
А Католикос Карекин Овсепян сравнява семейството с църква, в която майката е свещеникът…