По време на съответната част от литургията, свещенослужителят, държейки св. потир с двете си ръце вдигнат високо, се обръща към народа и казва:
„Благословен е Идещият в името на Господа“, като към това добавя: „Благословен си Ти, Който ще дойдеш“.
С първата фраза се възпоменава първото пришествие на Христос, а с втората — второто Му пришествие. Подобно напомняне за Второто пришествие на Христос се прави и в навечерието на Възкресението, при възкресението на Лазар, както и в песнопението „Трисвятое“ по време на Светата литургия.
Напомнянето за първото и второто пришествие на Христос се извършва също и в неделята, предшестваща Великден — денят на Цветница.
На Цветница най-напред се възпоменава тържественото влизане на Христос в Йерусалим (Мат. 21:1-11; Марк. 11:1-11; Лука 19:28-40; Йоан 12:12-19).
Но обредите на деня символизират също първото и второто пришествие на Христос.
Сутринта, по време на утринната служба, духовниците се събират в църковния клир пред олтара, докато се пее песнопението „Господи, Ти Си на небето“ — с препратка към първото Христово пришествие и разказа за входа Му в Йерусалим.
А вечерта, по време на службата „Отваряне на дверите“, духовниците се изкачват на олтара и чрез символичния ритуал напомнят за второто пришествие на Христос.
На Цветница църквите се украсяват с клонки от палма и маслина, в памет на входа на Христос в Йерусалим, когато хората постилали такива клонки по пътя Му.
Тъй като в Армения, а също така и в България няма палми и маслинови дървета, църквите там се украсяват с върбови клонки.
Св. Отци неслучайно са избрали именно върбата за този ден — тя има специална символика:
Клонът на върбата, дори откъснат, се вкоренява в земята и расте — така и християните, откъсвайки се от езическите си корени, се вкорениха в истинската вяра.
Клонките на върбата не растат нагоре, а се огъват надолу — това символизира смирението, което трябва да притежава християнинът.
А върбата, дори да бъде отрязана, отново пуска нови филизи — както мъчениците, дори посечени, се увенчават с нетленни венци в Небесното царство.
Цветница е и образ на първия ден на Сътворението, когато Бог сътвори небето и земята.
Небето е обител на съвършенствата и ангелите — съществата, които винаги възхваляват Бога.
Земята е за телесните, несъвършени същества — животните, които нямат разум и са далеч от Бога.
Между тези две места е бил райската градина — мястото на разумните същества, хората, които се намират между ангелите и животните.
И Господ така е устроил, че ако човек пожелае небесното обиталище, трябва да прилича на ангелите, а ако пожелае земното — да се приравни на неразумните животни.
Човекът изпаднал от рая, и именно Цветница със своите богослужения приканва вярващите към богогоден живот, който води до жадуваното небесно обиталище.
Още веднъж за Цветница
На Цветница се възпоменава тържественият вход на Христос в Йерусалим.
Според Евангелието, хората го посрещат с ликуване, постилайки пред Него маслинови и палмови клонки.
В памет на това, в църквите се украсява с палмови и маслинови клонки, а в Армения и България — с върбови.
След утринната служба тържествено се извършва службата на Андестан (освещаване на природата), по време на която се благославят четирите посоки на света.
Освещават се и върбовите клонки, които се раздават на вярващите.
Събитието с входа на Христос в Йерусалим има преобразен смисъл и в нашия живот:
Клонките символизират добрите и добродетелни дела на човека, чрез които ние подготвяме пътя на Господа да влезе в сърцата ни.
„Отворете вратите“
Изключително красив и символичен е вечерният обред на Цветница, който се извършва в навечерието на Страстната седмица.
Нарича се „Отваряне на дверите“.
Олтарът символизира Небесното царство, а спуснатата завеса пред него показва, че Царството е затворено за грешниците.
През четиридесетте дни на Великия пост вярващите се каят, постят и се стремят към усъвършенстване, защото постът е скръб и покаяние за сторените грехове.
И само този, който се е отказал от греха, може смело да поиска Божието царство да се отвори пред него.
Тази красива реалност се пресъздава в службата „Отваряне на дверите“.
По време на обреда трима духовници се качват на олтара, коленичат и с трепетна песен, удряйки с дърво по пода (като тропане на врата), молят Господа да отвори вратите на Царството.
От другата страна на завесата има други духовници, които символизират небесните сили.
След въпрос-отговор между двете страни, се обявява, че Господ се явява, и за покаялите се грешници се отварят вратите на Царството.
Тази дълбока символика се предава и в песнопението, изпълнявано по време на службата — „Отвори ни, Господи“.