Във всички арменски църкви на Велики петък се извършва последованието на Разпятието, Погребението и Помрачението на Христос. На този ден се възпоменават залавянето, страданията, разпятието и смъртта на Господа (Матей 27:32-44, Марк 15:21-32, Лука 23:26-43, Йоан 18:17-27).
Велики петък символизира шестия ден от сътворението, когато Бог създаде Адам от пръст, по Свой образ и подобие, а след това сътвори Ева от Адамовото ребро и ги постави в рая. В същия този петъчен ден Адам и Ева вкусиха от забранения плод, изгубиха славата си, и Господ, като ги наказа с проклятие, ги изгони от рая.
В шестото време Бог влезе в утробата на Светата Дева, безпорочната, и стана съвършен човек – с душа, ум и тяло, за да изпълни домостроителството на спасението.
Да се обърнем към същността на днешното възпоменание.
След Тайната вечеря, в Гетсиманската градина, римските войници арестуват Иисус Христос. След залавянето Му, Той е подложен на подигравки и мъчения и е осъден на разпятие. С разпятието и смъртта на Христос се изпълняват всички старозаветни пророчества за идването на Месията и спасителната Му мисия. В момента на смъртта на Христос слънцето и луната се помрачават, завесата на храма в Йерусалим се раздира, земята се разтърсва, скалите се разпукват, и гробовете се отварят – възвестявайки предстоящото разрушение на стария свят и на ада. Мъртвото Христово тяло е свалено от кръста, обвито в плащеница и положено в изсечен в скалата гроб, чийто вход е запечатан с камък.
На самия Велики петък се отбелязва споменът за свалянето на Христа от кръста и Неговото погребение. Денят на разпятието на Христос е ден на скръб за всички християни, макар и радост за душите, тъй като чрез страданията на Христос душите ни бяха избавени от ада, но телесно денят е на траур и печал. На този ден не се отслужва Света литургия, защото самият Христос се принесе в жертва на кръста.
На сутрешната служба на Велики петък се четат евангелските откъси за отвеждането на Иисус при Пилат, за разпъването Му на Голгота, за смъртта Му и помрачаването на слънцето. На обяд се извършва последованието на Разпятието, четат се текстове, посветени на последните дни от земния живот на Христос. Всички евангелисти описват разпятието на Исус почти по един и същи начин.
Със Спасителя, прикован на кръста, се утвърждава победата на живота. Христос умира с позорна смърт – като осъден, разпнат на кръст:
„Разпнаха Го… и с Него разпнаха двама разбойници – единия отдясно Му, другия отляво. И се изпълни Писанието, което казва: Той бе причислен към беззаконниците“ (Марк 15:24, 27-28).
В тайната на Кръста се съдържа най-висшата цел на земния живот и мисията на Исус Христос.
„Христос възнесе нашите грехове върху дървото на кръста със Своето тяло“ (1 Петрово 2:24). Със смъртта Си Христос изтри ръкописа на нашето непослушание и вражда, примири ни с Бога Отца, избави ни от проклятието и вечното осъждане. Христос доброволно прие смъртта:
„Аз давам живота Си, за да го приема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз сам го давам. Имам власт да го дам и власт да го приема отново“ (Йоан 10:17-18).
Вечерта се извършва обрядът на Погребението. Във всички църкви се подготвя гробът на Христос, подобен на маса, в центъра на който се поставя голям кръст, обвит в бял плат – символ на плащеницата на Христос. Обрядът започва от олтара, където духовниците, пеейки химни от последованието на празника, с тържествено шествие обикалят около църквата или вътрешността ѝ с Христовия гроб. След това, връщайки се пред олтара, участващите свещеници се покланят пред Христовия гроб и пеят химна „На Твоя Кръст, Христе“.
Тялото на Христос не се подложи на тление след погребението, защото, макар да имаше човешко тяло, Той не се отдели от Божествеността Си и винаги бе нетленен. Той слезе в гроба с мъртво тяло, но с жива Божественост, и тялото не се отдели от Божеството.
По време на службите на Велики петък, стъпка по стъпка преживяваме всички последни моменти от живота на Христос – пророчествата, дадени от Него на учениците относно ареста и разпита, отричането на Петър, разпъването заедно с двамата разбойници, грижата към майка Му и полагането в новия гроб. Духовните ритуали на този ден ни напомнят за тъмнината на греха. На Велики петък, както вече бе споменато, Господ бе предаден от Юда, арестуван, пребит и подигран, и след това, поемайки проклятието и осъждането на Адам, умира на кръста, отваря реброто Си и от изтеклата вода умива човешките грехове, а с изтеклата кръв ни откупва от служението на злото (Матей 26:47 – 27:56). И както от реброто на Адам бе създадена неговата съпруга – Ева, така и от реброто на Господа се роди Неговата невеста – Църквата.
„Христос с въплъщението и смъртта Си ви примири с Бога, за да се явите пред Него чисти, непорочни и безукорни. Затова пребъдвайте в своята вяра, утвърждавайки я на здрава основа, държейки здраво надеждата, която получихте чрез благовестието“ (Колосяни 1:22-23).