Празниците винаги са съществували. От най-древните времена на човешката история до наши дни празненствата заемат особено място в живота на хората. Празник означава ден на почивка и свобода. Почивка — от всекидневните занимания и работа; свободен ден — за да служим и се посветим на смисъла на деня, възхвала на Бога и религиозно поклонение. Думата „празник“ има староарменски произход. Според „Арменски етимологичен речник“ на Храчя Ачарян, тя произлиза от праиндоевропейската форма dapni, която означава „жертва“. По-късно става tafn (=тавн=тон), което значи „жертвено животно, жертва, всесъжение“, а на латински daps, dapes, тоест „жертва, посветена на боговете, свещено угощение“, dapino — „правя богато угощение“ и др. Всички те произхождат от праиндоевропейския корен dap, dep – „разделям, разпределям“.
Църковните празници са неразделна част от духовния живот на християните, в които се изразява тяхната вяра, богопознание и богопочитание. Празникът за всеки християнин е ден на всеобща радост и светлина. В тези дни се радваме и възхваляваме Бога за големите добрини, които ни е дарил. Църковните служби, извършвани по време на празниците, са съпътствани с възхитителни химни и молитви. В тези дни църквата е още по-красиво украсена, което символизира вътрешната ни духовна радост и светата слава на Бога. Църковните празници са посветени на събития от евангелската история, паметни случки или възпоменание на светци и мъченици. Чрез своите празници църквата ни разказва за живота и мъченичеството на Исус Христос, Света Богородица, светците.
Всеки празник има свое послание, смисъл, значение, традиция и цел. Те са установени от Бога и имат библейски източници.
Празниците са повод за религиозна ревност и благочестие за всеки християнин.
В началото празниците и постните дни са били установени от апостолите, а по-късно свети отци на църквата са добавили нови празници и пости. Във всички краища на света, където е било проповядвано Евангелието, са построени нови църкви и навсякъде са били установени Господни празници, установени от апостолите и църковните отци. Така е станало и в Армения – когато Свети Григорий Просветител излязъл от Вирапа и с живителното слово на Евангелието просветил Армения, заедно с това установил и Господните празници.
Празниците в Арменската апостолическа църква се делят на три групи: Господни празници, възпоменания на светци и постни дни.
Арменската църква под Господни празници включва онези празници, които се извършват в чест на Исус Христос, Светия Дух, Света Богородица, Светия Кръст и Светата Църква. Оттук Господните дни се съставят от четири групи празници: Христови, Богородични, Кръстни и Църковни.
Христовите празници са: Благовещение, Рождество, Кръщение, Наричане, Сретение Господне, Преображение, Цветница, Тайната вечеря, Разпятие, Възкресение – Великден, Възнесение и Петдесетница.
Богородичните празници са: Зачатието на Света Богородица от Ана, Рождеството на Света Богородица, Представянето ѝ в храма, Благовещение, Успение на Света Богородица, намиране на пояса ѝ, намиране на ковчежето ѝ.
Кръстни празници са: Явление на Светия Кръст, намиране на Кръста, Въздвижение на Кръста, Вардански Кръст.
Празници, посветени на Светата Църква са: Нова неделя, Неделя на вселенския храм, Възпоменание на Стария ковчег и Новата църква, Празникът на католикосата Ечмиадзин, Празникът на Шогакат.
Кръстните и църковните празници се считат за Господни празници, тъй като Кръстът, като оръдие на спасението, и Църквата, като плод на изкуплението, събуждат свети спомени в душата на християните.
Съгласно Апостолския канон, всяка неделя също се счита за Господен празник, посветен на възкресението на Исус, и затова всяка неделя се отслужва Света литургия. Този ден винаги е бил считан за ден на почивка.
Пет от Господните празници се наричат празници от висока степен (таварар). Това са най-важните празници на Арменската църква: Рождество и Богоявление, Възкресение (Великден), Преображение, Успение на Богородица и Въздвижение на Кръста. Според архиепископ Шнорак Галустян, названието „таварар тoнер“ е специфично за Арменската църква и произлиза от празника на шатрите в Стария завет, който е траел една седмица и през който хората са живели в колиби от клони. По аналогия, в Арменската църква важните празници, продължаващи повече от един ден, били наречени „таварар тoнер“.
Тези празници имат следните особености:
- Всички са предшествани от по-кратък или по-дълъг период на пост.
- Предната вечер понякога се извършва обряд наречен „навакатик“ и празнично бдение.
- През нощта преди празника се извършва всенощно бдение.
- Денят след празника е ден на възпоменание на починалите (Задушница).
- Продължават три или повече дни.
Всички, освен Богоявление, се празнуват в неделя.
В дните, посветени на паметта на свети мъченици, се почитат имената на хора, живели праведен християнски живот. Тези дни са установени, за да се възпомени духовната смелост на онези, които са били мъчени заради вярата си в Христа. Паметта на светите мъченици се чества в четири дни от седмицата: понеделник, вторник, четвъртък и събота. По време на постите само съботите са посветени на светци, с изключение на постите на Григорий Просветител, Варданския Кръст и Св. Яков, когато и другите дни се позволяват за почитане на светци.
В църковния календар са включени светци до 15-ти век. За да се почитат и светците, живели в по-късни векове, е установен празникът „Всички светци“, когато се споменават всички известни и неизвестни светци от миналото и настоящето. Арменската църква почита както светци от Вселенската църква, така и свои собствени.
Постните дни са определени за покаяние. Според църковния канон почти половината от дните в годината са постни. Постите са три вида: еднодневен, седмичен и специални пости. В тези дни молим Бога с покаяние за спасение – за себе си, за живите и за починалите.
В постните дни, като се въздържаме от телесни и физически удоволствия, се стремим чрез духовно размишление и поклонение да засилим духовния си живот.
Вечерта преди Господните празници се извършва „празнично бдение“ – подготовка за празника. То е тържествена служба, извършвана в храма, съпроводена с песнопения и кадене.
„Навакатик“ е церемония за откриване на нов дом, сграда, институция, както и на годишнини от коронации, сватби и др. Думата е с персийски произход — „нава“ значи ново, а „катик“ — основа, начало.