Думата „църква“ произлиза от гръцката дума „еклесия – ἐκκλησία“, която означава „събрание от хора“, а в религиозен смисъл – „събрание от вярващи хора“. Следователно, Църквата в по-широк смисъл е съвкупността от всички вярващи. Апостол Павел, за да обясни по-просто понятието „църква“, прави сравнение с човешкото тяло, като посочва, че Църквата в символичен смисъл е тялото на Христос, а ние сме неговите членове (I Кор. 12:27; Ефес. 1:23, 4:12; Кол. 1:24, 2:19). Христос е главата на Църквата (Кол. 1:18).
Но думата „църква“ е омоним и има и други значения. В църковното богословие има няколко тълкувания на понятието „църква“. Сред арменските църковни автори по-подробно са разглеждали това архиепископ Малахия Орманян и архиепископ Шнорак Калустян. Освен като събрание на вярващи, Църквата е и съвкупността на духовниците или духовната власт, както се споменава в Евангелието от Матей по отношение на хора, подлежащи на изобличаване: „Ако и на Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и бирник“ (Мат. 18:17). Също така с думата „църква“ се обозначава мястото за молитва и богослужение (Юдит 6:12,19; I Кор. 11:18). Затова сградите, посветени на тази цел, се наричат „църкви“.
В Символа на вярата, който се произнася по време на литургията, се казва, че ние вярваме в една, вселенска, апостолска и свята Църква. Но в тази една неделима Църква има няколко части: Победоносна Църква и Воюваща Църква. Под „Победоносна Църква“ се разбира съвкупността на починалите светци, а думата показва, че това е събранието на онези вярващи, които са се борили със света и са победили. Към тази църква спадат също и онези покойници, които чрез молитвата на Църквата могат да получат вечен живот. Именно за тях се извършва опелото. Воюващата Църква е събранието на вярващите, живеещи в този свят, и се нарича „воюваща“, защото нейните членове все още се борят срещу изпитанията и злото на света, водейки духовна битка като войници. Воюващата Църква от своя страна се дели на две части – Учеща Църква, която са духовниците, и Учаща се Църква – всички вярващи.
Каква е разликата между църква(храм) и манастир?
Църквата, ако имаме предвид сградата, е молитвен дом, построен с особено благословение и освещаване, предназначен за общи молитви и богослужебни действия. И е по правилно да се нарича храм. Църквите се намират в населени места – за духовните нужди на вярващите. Манастирите обикновено се намират извън населените места и са предназначени за живот на монаси и техния молитвен живот. Манастирът има църква(храм) – място за богослужение, както и специални жилища за монасите. Манастирите по своята структура обикновено представляват комплекс, в който освен църква(храм) има и други сгради, необходими за монашеския живот – жилища, училища, семинарии, библиотеки и т.н. Такива са били развитите манастири през средновековието.
За съжаление, по време на Арменския геноцид, както и през атеистичните години на съветската власт, много църкви и манастири са били разрушени, монашеските общности прекъснали дейността си, много духовници и монаси били избити. Днес се извършва работа по строителството на нови църкви(храмове), както и по възстановяването на манастирите и възраждането на монашеския живот, където монасите ще отправят постоянна молитва и ще подготвят богословски трудове.
Какви са формите на църковните сгради – базиликална, кръстокуполна, ротонда – и какво символизират те?
В църковната архитектура особено значение има кръстовидната основа на църквите, което означава, че Църквата е основана на изкупителното дело на Христос, осъществено чрез разпятието. Базиликалните църкви са сравнително по-ранни постройки, със сравнително опростена конструкция. Въпреки това, църковната архитектура винаги е била тясно свързана с духовно-религиозната символика. Камъните, от които е изградена църквата, символизират хора от различни възрасти и пол, които, съединявайки се като вярващи, образуват Тялото Христово, Църквата. Вратите на църквите обикновено са обърнати на изток, а олтарът, върху който се извършва литургията, се намира от източната страна, защото според Библията Второто пришествие на Христос ще бъде от изток (Мат. 24:27). Освен това, изтокът символизира духовната светлина и просветление.
Църквите(храмовете) се строят с обред на освещаване на основите, т.е. основите се благославят и в тях се полагат камъни с имената на евангелистите, апостолите, апостол Павел и св. Григорий Просветител, което показва, че Църквата е основана върху учението на апостолите, пророците и Христос. Колоните вътре в църквата символизират добродетелите, а арките, които ги свързват – любовта, чрез която се осъществяват добродетелите. Стремителният купол символизира възкачването към небето, а поставеният върху купола кръст – увенчаването на Църквата чрез силата на Кръста.
Църковните автори сравняват храма по своята същност с Ноевия ковчег: както онези, които се укриха в ковчега, бяха спасени от потопа, така и онези, които се намират в храма, преминавайки през бурите на този живот, ще достигнат спасение. Някои възприемат църковната сграда само като архитектурна постройка. Но по своята същност църквата надхвърля просто архитектурна сграда и е място, където присъства Божието присъствие, където вярващите получават небесната благодат чрез молитви, тайнства и богослужебни действия.
Може ли архитектурният облик на храма да има пряка връзка с вярата, вероизповеданието?
Църковните сгради са израз и на религиозната вяра, духовния живот и възприятията на съответния народ. Нашите арменски църкви са сравнително по-прости, понякога по-ниски от големите европейски катедрали. В арменските църкви човек не се чувства малък в сравнение с големината и височината на сградата, а получава усещането, че влиза в Божия дом. Православните или католическите църкви често са много високи и понякога претрупани с изображения и скулптури както отвън, така и отвътре. В тях човек изглежда по-малък в огромното пространство на храма. Освен това, на тези църкви е присъща пищната украса, която никога не е била част от арменската църковна архитектура. Арменските църкви изразяват своето величие и достойнство чрез своята простота.
Днес, разбира се, църковната архитектура създава и модерни постройки, и в различни страни по света, особено в Католическата църква, можем да видим прояви на съвременна архитектура, които обаче не противоречат на традиционното църковно архитектурно възприятие. Днес арменската църковна архитектура също може да се развива, да представя нови проекти с модерни решения, но като остане вярна на посветените традиции на арменската архитектура.
Защо църковните сгради са пищни, пълни със символика, а не прости и скромни?
Нашите църкви са скромни постройки, ако ги сравним например с католическата катедрала в Кьолн, катедралата в Милано, базиликата „Св. Петър“ във Ватикана или известните руски църкви като храма „Христос Спасител“ в Москва. Тези храмове често са пълни с пищна украса – скулптури, орнаменти, злато, сребро и други скъпи материали. Арменската църковна архитектура е по-скромна и сдържана, но въпреки това също съдържа богата символика, изразена чрез формите, пропорциите и ориентацията на сградата.
Целта на символиката в църковната архитектура не е показност, а напомняне за Божието присъствие, за небесната истина и за духовния път на човека. Затова в църквата всичко има своето значение – от формата на купола, през иконите, до олтарната завеса. Външната красота на църквата трябва да бъде израз на вътрешната, духовна красота на вярата. Когато човек влиза в църква, той трябва да почувства, че се намира на свято място, отделено от света – място за среща с Бога.