Ако някога мислим, че любовта ни се изразява в това да даваме на децата си всичко, което искат и желаят, това не е любов, а тяхно погубване. Родителите не трябва да дават и позволяват на децата си всичко, което те искат и харесват, а трябва да дават и позволяват само онова, което е полезно за тях. Апостол Павел по този повод казва: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно…“ (1 Коринтяни 10:23).
В живота има много неща, които можем да правим, но които не са полезни. Ако някой иска да се отдаде на чревоугодие, никой не може да го забрани, но кой от нас не знае вредите от чревоугодието? Ако една майка иска да забрани на детето си да ходи на църква или да чете Светото Писание, никой не може да я принуди да промени отношението си, но пак – кой не знае, че тази майка води детето си към пълно разорение? Кой не знае, че тя носи отговорност пред Бога, пред детето си и пред всички хора, които стават причина за неговото изкушение?
Спомнете си примера с Илий, свещеника. Той с безразличното и небрежно отношение към синовете си – Офни и Финес – стана причина за изкушение за целия народ (1 Царе 2:22-24). Свещеното писание показва, че Илий никога не е бил строг към синовете си. Той дори не ги е укорявал, когато те нарушаваха и оскърбяваха Божиите закони и заповеди. Това е казано в думите, които Бог отправя към Илий: „А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?“ (1 Царе 2:29).
Вероятно воден от бащинска „любов“, Илий не е искал да отстрани синовете си от свещеническото служение, но мълчанието по подобни грешки не е израз на любов или добронамереност, а абсолютна безотговорност и безразличие. Майка или баща не трябва да мълчат за грешките на детето си, особено ако тези грешки са отправени срещу Бога.
Грешката и грехът на Офни и Финес бяха насочени срещу Бога. Това самият Илий потвърждава: „Ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него?“ (1 Царе 2:25). Майката, която проявява търпимост към богоненавистта на детето си, става нетърпима за Бога.
Родителите изпълняват напълно своето задължение едва когато насочват децата си към най-големия любител на децата – към Иисус Христос. „оставете децата и не им пречете да дойдат при Мен.“ (Матей 19:14). Колко тъжно е да срещнеш родители, които не искат децата им от най-ранна възраст да се предадат на Христос, под предлог или аргумент, че така децата им няма да могат да се радват на детството, младостта и живота си. Те не осъзнават, че да бъдеш с Христос и да живееш с Него е най-голямото удоволствие и най-висшата радост. Без Христос нищо не може да бъде приятно.
Кой е казал, че човек, който се предава на Христос, става нещастен? Имали ли сте опит? Човек, който е живял с Христос и е растял в Неговата любов? Никой, който е живял с Христос, не е достигнал до заключението, че предаването на Христос и животът с Него са бедствие. Ако има такъв човек, ние сме убедени, че той никога не е приел Христос в сърцето и душата си.
Погледнете човешкия опит и ще видите, че всички родители, които са предани на Христос, са подкрепяли и насърчавали децата си да се предадат на Него, а тези, които не са се предали на Христос, са се опитвали да бъдат пречка пред децата си да направят тази стъпка.
Наистина майката или бащата, които обичат детето си, преди всичко трябва да му осигурят вечността. А единственият начин да осигуриш вечността на детето си е да го запознаеш с Христос. Без Христос няма безопасност. Нито една майка или баща не бива да се опитват напразно със собствени сили да внушават на детето си чувство за сигурност и увереност.
Чувството за сигурност у децата ни не идва, когато вложим големи суми пари в банки от тяхно име, нито когато учредим имоти и дялове на тяхно име. Сигурността и успехът на децата ни не зависят от материалното, от възможностите, от удобствата или от изобилието от работни места. Децата ни се изпълват с чувство за сигурност само тогава, когато им помогнем да отворят сърцата си пред благодатта на Христос.
Скъпи майки и бащи, „защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.“ (Притчи 3:12). Затова ако обичаш детето си, следвай примера на Господа и с нежност „наказвай“ и укорявай, когато е по грешен път. Наказанието не е само да говориш сладко, а понякога е необходимо и да налагаш дисциплина с любов. Ако винаги прощаваш и толерираш грешките на детето си, можеш да станеш причина за неговата вечна загуба.