Дневен пост. Защо постим в сряда и петък

By admin Aug 8, 2025

В църковния календар празниците и дните на пост се редуват през цялата година. Половината от годината са дни на пост, които насочват християнина да води живот, благословен чрез покаяние. Съществуват три вида пости: дневен пост, седмичен пост и специални пости.

Дневните пости са най-древните и редовни дни за пост. Евреите в миналото, а и днес, постят два дни в седмицата – в понеделник и четвъртък (Лука 18:12). Още от древни времена християните променили тези дни и започнали да постят в сряда и петък (Книга на каноните на Св. Апостоли III и IV), сряда – „защото в този ден Господът предсказа и откри Своята животворяща тайна на страданията“, а петък – „защото това, което бе казано в сряда относно нашите страдания, в петък се изпълни“. Тоест, в сряда постим в памет на предателството на Христос, а в петък – в памет на Неговото разпятие. В Арменската Апостолическа Света Църква петте Господни празника се празнуват в продължение на няколко дни и през този период не се пости в сряда и петък. Както седмичният пост е за освещаване на петте сетива, чрез които съгрешаваме, така и двудневният пост е за освещаване на душата и тялото, чрез които вършим греховете.

Според тълкуванията на Отците на Църквата, нека се запознаем с някои от причините за този пост. Сряда е денят, в който Ева била измамена, когато змията я убедила да яде от плода, а петък е денят, когато Адам изял плода. Друга причина са нашите теоретични и практични добродетели: за теоретичните се освещаваме в сряда, а за практическите – в петък, и така, обичайки светостта, с Божия помощ достигаме до истината и доброто. Понеже приемаме и двата закона – и стария, и новия – затова свято пазим два дни. Свети Евграфий казва: „Пази сряда и петък всяка седмица“.

Всички видове пости имат такава сила, че могат да обуздаят необузданите страсти, угасят пламъците на завистта и гнева, унищожат гордостта, запазят всички сетива от ударите на греха.

„Житието на отците“ свидетелства за ползата от пазенето на дневен пост и неговите благословени плодове:
„За отец Пахомий се разказва, че веднъж, когато пренасяли тялото на един покойник, срещайки ги по пътя, той видял два ангела, които съпровождали покойника, вървейки след шествието. Размишлявайки върху това, старецът помолил Бога да му разкрие тази тайна. Тогава ангелите се приближили до него и отец Пахомий им казал:
– Защо съпровождате покойника?
Ангелите му отговорили:
– Един от нас е ангелът на сряда, другият – на петък. А този човек до смъртта си никога не престана да пости в сряда и петък, затова сега ние го съпровождаме. И дори на смъртния си одър не пренебрегна поста, затова сега го възхваляваме за усилията, които е положил заради Бога“.

А в един от литургичните книги на Арменската Църква – „Хайсмавурк“ – четем за това удивително събитие от ранното детство на св. Николай:
„Когато се роди Николай и все още се хранеше с майчино мляко, в сряда и петък не посягаше към майчината гръд, а оставаше гладен. И след като бе отбит от млякото, продължи по същия начин и никога не се отказа да спазва поста в тези дни до края на живота си“.

Който е в истински пост, се удостоява с временни и вечни блага. Затова и Христос казва:
„А когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да не показваш на хората, че постиш, а на Твоя Отец, Който е в тайна; и Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде явно“ (Матей 6:17–18).

Свети Йоан Златоуст казва:
„Ако тялото ти е слабо да пости постоянно, то не е слабо да се моли и да презира лакомството. Ако не можеш да постиш, то поне не се отдавай на разточителство – и това не е маловажно, а може да укроти злия бес. Защото няма нищо толкова приятно на злото, колкото разточителството и пиянството – изворът и майката на всички злини“.

By admin

Related Post

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *