„Покайте се!“ – това беше първият призив на Христос, когато започна да проповядва.
Какво означава да се покаеш? Защо и как да се покаем?
Великият пост, със своите седем недели, може да даде отговор на тези въпроси на всички, които искрено искат да разберат тайнството на покаянието. Великият пост се нарича още и период на покаяние.
Неделите на Великия пост са: Пун Парегентан (Неделя на всеопрощението), Изгонването(Ардаксман), Блудния син(Анараги), Управителя(Дъндеси), Съдията(Тадавори), Второто пришествие(Калъстян) и Цветница (Дзахгазарт).
Според тези недели човек първоначално се наслаждава на райското блаженство. След това престъпването на заповедите става причина за неговото изгонване от Рая. След известно време човек се разкайва и се обръща към Бога. Небесният Отец прощава на човека и го удостоява с предишната му слава и благодат, като го поставя като управител на земята. Тук Църквата ни напомня, че ще има Страшен съд и ние, като поставени управители на този свят, ще трябва да дадем отговор за управлението си и за живота, който сме водили. Затова трябва да се молим непрестанно. Всичко това ще завърши с Второто пришествие на Господа, когато грешниците ще бъдат осъдени, а праведните ще наследят вечен живот.
Тази „златна верига“ от недели е съставена от Яков, брат Господен, и Кирил Йерусалимски. Като четиридесетдневен период на пост (към който се добавя и Страстната седмица), Великият пост се основава на четиридесетдневния пост на нашия Спасител в пустинята. Тъй като човешката природа трудно може да издържи на 40-дневно пълно въздържание от храна, Църквата е постановила спазването на четиридесетдневен пост чрез въздържание. Този период е наречен Велик пост, защото, в сравнение с останалите пости, той е най-дългият. Според календара на Арменската апостолическа църква 158 дни в годината са постни – Великият пост, 11 седмични пости, както и пости в сряда и петък.
В „Апостолските правила“ относно Великия пост четем:
“Апостолите постановиха, че трябва да се определи четиридесетдневен пост, за да се откажем от всяко зло, грях и храна преди деня на страданията на Спасителя. И след това да изпълним деня на Неговите страдания – Господната Пасха, и празника на Възкресението на Спасителя… Защото сам Господ наш Иисус Христос, Господарят на празниците и годишните възпоменания, пости четиридесет дни и четиридесет нощи“.
Първият пост е бил заповядан от Бога на първите хора:
„От всяко дърво в градината можеш да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш“ (Битие 2:16-17).
Чрез пост Адам и Ева се наслаждавали на райския живот, но след нарушаването на поста те били изгонени от Рая, изгубили благодатта и станали смъртни.
А чрез Великия пост ние получаваме възможност да намерим отново изгубения рай.
Постът е два вида – духовен и телесен. Човек е и дух, и тяло – така както храната е приятна за тялото, постът е полезен за душата. Телесният пост е благословен само ако душата се въздържа от грехове. По време на поста се въздържаме от животинска храна и храним тялото си само с растителна храна. Но ако вземем предвид факта, че за християнина всеки ден от живота му е време за размисъл, самопреценка, добродетелност, разкаяние и покаяние, тогава постът се превръща в нещо повече от просто промяна в хранителния режим.
Чрез поста християнинът изцелява и укрепва своята душа, болна от греха. Най-висшата цел на поста е покаянието, когато човек изпитва болка, разкайва се и се тревожи за своите грехове. Разкаянието, молитвата и покаянието трябва да бъдат неразделни от поста.
Религиозният пост има и свои косвени ползи, които обаче не са неговата основна цел. Сред тях са например физическите ползи и укрепването на волята.
Блажени Августин казва:
“Постът очиства душата, възвисява ума, държи страстите под контрол, разпръсва облаците на желанията, потушава телесните влечения, насърчава умереността и запалва светлината на истината.”
Основната цел на Великия пост е да подготви вярващия, за да може през Страстната седмица достойно да пристъпи към Светото Причастие и с още по-голяма радост да отпразнува Светата Пасха (Великден).
„Периодът на Великия пост е времето, когато се оглеждаме в огледалото на нашия вътрешен свят, в огледалото на нашата съвест – което е усещането за Божието присъствие в нас. Къде съм аз? Кой съм аз в огледалото на моята съвест? Това време на самопреценка е благотворното въздействие на Великия пост в литургичния живот на нашата Църква.“
— Католикос Карекин I
Вечерната служба на Неделята на всеопрощението(Пун Парегентан) поставя началото на Великия пост.
